Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Пост-апокалипсис » Красивите [bg]
Красивите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Красивите [bg]

Электронная книга - «Красивите [bg]». Краткое содержание книги:

Достатъчно ли е да си съвършен, за да бъдеш щастлив? Бляскави кули, огрявани от светлините на фойерверки. Музика и безделие. Достатъчно е само да произнесеш желанието си за някаква дреха, напитка или храна, и то се материализира. Млади, необикновено красиви хора танцуват, смеят се и мислят само за купон и любов. Това е „Града на красивите“. В този град от сънищата живее Толи, след малка козметична операция. Тя сякаш най-сетне е сбъднала мечтите си. Но някакви сенки се промъкват на партито, гласове от миналото й напомнят за света, от който идва. Ще остане ли Толи при новите си приятели, сред музиката и лукса, или ще се опита да намери себе си? Приключенията, които я очакват, са по-опасни от всякога…
1 ... 3 4 5 6 7 8 9 10 11 ... 117
Перейти на страницу:

А може тази фигура изобщо да не я преследва; сигурно бяха повече хора, просто още един клуб с еднакви костюми, чийто членове са се пръснали сред останалите маскирани и създаваха илюзията, че някой я дебне. Това беше значително по-смислено обяснение и не беше така откачено като неоснователните й страхове.

Толи настигна приятелите си и се включи в шегите им, докато заедно търсеха останалите кримита. Въпреки това продължи да държи под око притаената в сенките фигура и накрая се убеди, че това не са членовете на някой клуб. Беше един-единствен човек, който не говореше с никого и определено гледаше да стои настрани от погледите на останалите. А как се движеше само, така грациозно…

Толи си наложи да се успокои. „Извънредни ситуации“ нямаха причина да я преследват. Пък и не намираше никакъв смисъл някой техен агент да идва на маскен бал, дегизиран като извънреден.

Тя се насили да се присмее над страховете си. Трябва да е някой от кримитата, който си правеше шега с нея; някой, който е чувал стотици пъти техните истории с Шай и знаеше всичко за „Извънредни ситуации“. Ако е така, щеше да е тъпо да изгуби ума и дума пред очите на всички останали. Най-добре изобщо да не обръща внимание на мнимия Извънреден.

Толи погледна собствения си костюм и се зачуди дали мъглянските дрехи не са причината да откача. Шай се оказа права: миризмата на стария, ръчно правен пуловер я върна към живота извън града, когато денем се скъсваше от работа, а вечер се топлеше край накладените огньове и в тези спомени се мяркаха стари грозни лица, от които продължаваше понякога да се буди с писък.

Животът в Мъглата явно доста беше размътил главата на Толи.

Никой друг не забелязваше сивата фигура. Дали пък всички не се бяха наговорили да я направят за смях? Фаусто продължаваше да се тръшка, че бенгалският огън ще изгори, преди някой от останалите кримита да е видял костюма му.

— Хайде да видим дали другите не са в някоя от „парти-кулите“ — предложи той.

— Най-малкото ще им се обадим от някоя истинска къща — съгласи се Перис.

Шай само изсумтя и се отправи към най-близката врата.

— Готова съм на всичко, само и само да се махна от тая измислена купчина камъни.

Купонът и без това вече се беше разпрострял навън, напускайки стените на старата каменна сграда. Шай ги поведе наслуки към една от „парти-кулите“, минавайки през тълпа от клуба на фризурите. Те носеха перуки във формата на кошери, всяка със собствен роях пчели, които всъщност бяха микролевитатори, боядисани в жълто и черно и подредени в определена форма около главите им.

— Жуженето не им се е получило добре — отбеляза Фаусто, но Толи усети, че е впечатлен от костюмите. Пръчиците бенгалски огън в косата му вече догаряха и хората наоколо го зяпаха с недоумение.

Когато влязоха в „парти-кулата“, Перис се обади на Зейн и той каза, че всички кримита са на горния етаж.

— Добро попадение, Шай.

Четиримата се наблъскаха в асансьора заедно с един хирург, една праисторическа вкаменелост и трима пияни хокеисти, които едва се крепяха върху левитиращите си кънки.

— Не гледай като уплашен заек, Толи-ва — каза Шай, потупвайки я окуражително по рамото. — Вътре си, не се кахъри. Зейн те харесва.

Толи се насили да се усмихне, питайки се дали нейната приятелка казва истината. Зейн постоянно я разпитваше за времето, когато е била грозна, но той питаше същото всички останали, поглъщайки историите на кримитата с широко отворени златисти очи. Дали в такъв случай смяташе Толи за по-специална от другите?

Несъмнено обаче имаше някой, който наистина я мисли за по-специална — малко преди вратите на асансьора да се затворят, Толи мерна една фигура в сива коприна грациозно да си проправя път през тълпата.

Сянката

Повечето кримита се бяха маскирали на дървосекачи, облечени в карирани ризи с гротескно издути мускули, нарамили фалшиви брадви и с чаши шампанско в ръце. Имаше още месари, няколко пушачи със собственоръчно свити фалшиви пури и един палач с преметната през рамо въжена примка. Зейн, най-добре запознат с историята, се беше дегазирал на доверен помощник и дясна ръка на един диктатор, пристегнат в тясна черна униформа с ефектна червена лента на ръкава, като човек, който не е съвсем чужд на модата. Личеше, че е работил и върху собствения си вид, защото устните му сега бяха тънки, страните — хлътнали и така доста приличаше на някой от Извънредните.

1 ... 3 4 5 6 7 8 9 10 11 ... 117
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)