Гравитационна дъга [bg]

Това реши непосредствения му проблем. Но рано или късно ще дойде време, когато някой друг ще разкрие неговата дарба, някой, за когото тя ще е от значение. Пирата също имаше своя отдавнашна лична фантазия, по-скоро мелодрама в стил Йожен Сю12, в която някоя дакоитска13 или сицилийска организация го похищаваше и използваше за своите неназовани отвратителни цели.

В 1935 година му се бе случил първият епизод извън каквото и да е състояние на изследван разпознаваем сън — по време на неговия Киплингов Период14, накъдето и да погледнеш все отвратителни судански доброволци, сред армията вилнеят дракункулоза и лайшманиоза15, вече цял месец няма бира, радиото заглушавано от други Сили, които, един Бог знае защо, бяха пожелали да бъдат господари на тези противни чернокожи, целият фолклор заличен и невалиден, няма никакъв Кари Грант16 да се майтапи и прави всевъзможни лудории, да насипва слонски успокоителни в купите с пунш… няма дори никакъв Арабин с Голям Мазен Нос, върху който да се празниш както е в онази тъжна песничка известна на всеки кашик… и напълно в реда на нещата, в четири часа на един нацвъкан от мухи следобед, ококорен, обгърнат от сладката воня на гниещи динени кори, точно по време на седемстотин и седем милионното повторение на единствената грамофонна плоча в базата, Санди Макферсън изпълнява на орган „Смяна на караула“17, Пирата изживя разкошен ориенталски епизод: необезпокояван от никого прескача оградата и се промъква в Забранения Квартал. Там попада на оргия вдигната от един още непризнат Месия, и когато погледите им се срещат, разбира, че самият той е неговият Йоан Кръстител, неговият Натан от Газа18, и че именно той трябва да убеди Месията в неговата Божественост, да обяви официално на хората за неговото възшествие, да го обича неблагочестиво и в Името на онова, което е самият Месия… това не би могла да бъде ничия друга фантазия освен на Х. А. Лоуф. Във всяко подразделение има поне по един Лоуф. Това е човекът, дето все забравя, че мюсюлманите не обичат да бъдат снимани на улицата… Лоуф е този, който в търсене на цигари взема куртката ти, преравя джобовете, намира неполагащата се по устав единствена цигара, запалва я посред бял ден в столовата, където после се мотае и, залитайки с блуждаеща усмивка, се обръща на малко име към сержанта командир на военната полиция. И естествено, когато Пирата прави грешката да провери фантазията и да получи потвърждение за нея от Лоуф, почти веднага за това научава и висшето началство. Съответно информацията бива вписана в досието му и в края на краищата Фирмата в Своето неуморно търсене на подходящи за вербуване таланти ще го повика на Уайтхол19, за да могат нейни представители да наблюдават — иззад лазурните сукнени пространства и масите застлани с военни карти изобразяващи страховити щабни маневри — неговите бълнувания, халюцинации и трансови състояния, да гледат как изцъклените му облещени очи разчитат древни, отдавна издълбани в собствените им очни гнезда текстове…