Самотна пеперуда [bg]

Всичко започна, когато колегите от отдел „Опазване на обществения ред“ в полицията я извикаха. За нея нямаше значение, че е Бъдни вечер. Точно обратното, изпита облекчение. Всичко в тази част от годината беше пригодено за другите, не за нея. В центъра на града, по телевизията, във вестниците. Весели семейства. Деца. Навсякъде Коледа. Работата изсмукваше от тялото й тъгата и безпокойството, които я завладяваха.

С другия криминалист веднага разбраха, че не става въпрос за рутинна задача. Щяха да работят по случай, който щеше да засегне цялата страна и целия свят на футбола. Но именно предизвикателствата движеха Яна и в колата на път към Сколбу тя се затвори в балона на професионализма. Представи си мястото на престъплението. Настрои се умствено, за да може да забележи подробности и отклонения от нормалното и очакваното.

Но никакви представи на света не можеха да я подготвят за гледката, когато влезе в къщата и отвори вратата на банята. Светлата, чиста кожа на фона на тъмночервения цвят наоколо с неговата безвъзвратност. Вътрешности и разпорено тяло насред локва от кръв.

All I ever wanted, all I ever needed3 — нежният и леко тъжен глас проникваше в ушите й. Тя забави крачка. Тръгна. Спря. Наведе се напред, опряла ръце на коленете си. Белите й дробове се свиваха в отчаяни опити да поемат повече кислород.

Яна виждаше Хена пред себе си и колкото и да искаше, не можеше да забрави гледката. Животът й беше завършил със същинска касапница, но не това беше най-отвратителното. Яна беше виждала такива неща и преди. Най-лошото беше, че Хена беше усмихната. Че изглеждаше доволна — сега, когато никой никога нямаше да може да я върне към живота.