Няма хък-мък ((Първа книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма хък-мък ((Първа книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта в тази хроника са описани действителни събития.
Това беше единственото място на света, в което Хък се чувстваше уютно в последно време. Скарлати още не му излизаше от ума. Макар и гангстер от висок ранг, той все пак беше пионка в голямата игра. Кой бе направил поръчката? Кой бе осъществил доставката? Хък се чувстваше отговорен, защото смяташе, че той е в дъното на цялата бъркотия заради позабравената история със златната чаша.
Всъщност Хък подозираше кой стои зад подставените лица и дърпа конците, но не искаше да повярва. Трябваха му доказателства, но Скарлати толкова се страхуваше от големите играчи, че дори не смееше да мисли за тях. Добре, че имаше Ана-Мария до себе си.
Той за миг отвори очи и видя, че тя си четеше книжката, като деликатно го бе оставила да възвърне душевния си покой. Какво ли щеше да прави без нея? Хък си представи как събира отряд от командоси и се развихря из целия свят. Сигурно щеше да постъпи така, ако преди време съдбата не го бе срещнала с Ана-Мария. И тогава вече кашата щеше да бъде пълна. В миналото не веднъж бе ставало така и после Хък съжаляваше, но умът му идваше все след дъжд качулка.
През последните седем десетилетия Хък опозна и зъбките на тоталитарната държава и толкова му беше втръснало от нея, че политическите му възгледи рязко килнаха надясно. Вече неохотно признаваше на държавата само правото да се грижи за армията, полицията и съдилищата. Е, можеше да помага на инвалидите и сирачетата, но всички останали прерогативи трябваше да й бъдат отнети. Дори болниците, училищата, пътищата и музеите! След събитията в Унгария през 1956 г. Хък се върна да живее в България с напразната надежда, че все някак може да помогне на приятелите си. Болезненият преход на тази малка източноевропейска страна към демокрацията след 1989 г. съвсем го обезсърчи.
Ана-Мария интуитивно усети, че черните мисли на Хък няма да го доведат доникъде и се пресегна за дистанционното управление на видеомагнетофона. Тя спокойно можеше да го включи и мислено, но много държеше на приличието у дома. С тон на изискана дама от благонравно потекло, готова да брани до смърт мира и спокойствието в семейното огнище, тя го уведоми:
— Твоята история има продължение. Искаш ли да го видиш?
— Давай! — безропотно се съгласи Хък.
Той отдавна бе свикнал нещастието никога да не идва само и предварително бе готов да се примири с някоя нова гадост. Първо отзвуча музикалният сигнал, после се чу познат глас и Хък отвори очи.
— Вие гледате Си Ен Ен. С вас е Ралица Василева. Ето и световните новини от последния час накратко: Нови данни за мистериозно изчезналите ядрени бойни глави в Русия. Медицинските заключения за болестта на руския президент Елцин. Назрява ли нов конфликт в Чечня, този път с намесата на Френска Полинезия? Гладът в Южен Судан. Това са световните новините накратко от последния час. А сега следва пряко включване на нашата кореспондентка от Москва, за да научим подробностите.
Под музикалния съпровод милото личице на Ралица се смали на екрана, като зае лявата му половина и до нея в нов „прозорец“ цъфна зъбатата физиономия на колежката й Ан Макгро. Въпреки шотландската си фамилия тя беше с афроамериканска и филипинска кръв. Хък знаеше, че Ан едва понася Ралица, защото като истинска професионалистка неговата Ралица й дишаше във врата. Затова Хък не харесваше Ан Макгро, нито пък Ан Макгърк от Международния валутен фонд. Той харесваше Ралица и Кристиан Аманпур.
Изобщо Хък харесваше всички от българско и арменско потекло, преуспели в Америка. Те му вдъхваха кураж за съдбата на малките народи със собствено лице, към които той причисляваше още евреите, португалците и датчаните. Само те бяха запазили културната си идентичност в покрайнините на Европа. С техния вроден скептицизъм, с неистовата им борба за оцеляване през вековете в обкръжението на могъщи съседи, с тяхното православие, юдеизъм и някои други странности именно малките народи според него внасяха известен ред в този объркан свят, където от дълго време господстваше западната християнска цивилизация.
Ако Ралица не беше журналистка, отдавна да бяха станали приятели. Големите й дружелюбни, синьозелени и вечно учудени очи просто плачеха за приятелството на Хък, но по обясними причини той избягваше да има вземане-даване с журналисти. Повечето беди в дългото му житие го бяха сполетели, именно когато самонадеяно излизаше от сянката на времето и попадаше в полезрението на обществото.
Ралица: — Ан, тук, в централата на Си Ен Ен, научихме, че имаш нови данни за мистериозно изчезналите ядрени бойни глави в Русия?