Нощен министър
- Автор: Ринонаполи Ана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божан Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нощен министър». Краткое содержание книги:
— Родината е в опасност! — продължаваше да вика Чериър на всеки, който понечваше да се обади.
— Три дни! — викна Кларк. — Цели три дни тези папки обикалят из министерството и досега никой не ви ги е показвал!
— Три дни! — викна нощният директор; той започна да натиска клавишите на всички диктофони и на всички звънци.
— Три дни! По-бързо! — обърна се той към частните секретари. — По-бързо! Служители, кокошки, патки, глупаци! По-бързо! Ще вдигна във въздуха цялото министерство!
И повлече из коридора тримата офицери, като размахваше гневно бордовия дневник; вратите се разтваряха, служителите хукваха след него; групата ставаше все по-голяма: началници, заместник-началници, първи и втори секретари, всички викаха и размахваха жълти, червени, зелени и виолетови формуляри.
— Прав сте — поясни Кларк. — Марсианците твърдят, че имали някакво тайно, тотално, убийствено оръжие.
— Няма да ни победят — викна патриотично настроеният директор и почука на вратата на кабинета на нощния министър. Всички млъкнаха. След малко някакъв задгробен глас се обади:
— Влез!
— Той е бесен! — рече директорът и се поколеба да отвори.
— Може би вече знае всичко.
В този миг сирените завиха, засвистяха ракети и се втурнаха към небето; откри огън и зенитната артилерия; небостъргачът затрептя, в коридора звъннаха счупени стъкла. Директорът натисна бравата и се обърна към прозореца, за да види блясъците от експлозиите.
— Проклетници! — викна той. — Изменници! Но няма да ни победят!
Отвори вратата и всички видяха могъщата фигура с четири змиевидни ръце и дълъг хобот, седнала в креслото на нощния министър.
— Ма… Ма… Марсианците!
Навън пукотевицата стихваше; от салона на министъра излязоха двамина марсиански войници, въоръжени с пистолети със силициев окис, които можеха да превърнат за три секунди всеки човек в каменна статуя. Зад войниците се показа новият нощен министър; хоботът му бе извит тържествено, като рог на нибелунг. Земните хора се прилепиха до стените.
— Ние окупирахме Земята с нашето тайно оръжие. — Хоботът се протегна заплашително към служителите. — Какво значи това? Службата ще продължи да работи, както досега. Директор Воронов, елате при мен с делото, по което има възражения. Всички останали, вън! Това е в разрез с правилника! На работа! Всички по местата си! На работа!
Служителите се измъкнаха мълчаливо. Марсианецът се запъти към кабинета си:
— На работа! На работа!
После зърна тримата офицери, които се бяха прилепили до стената и го гледаха облещени:
— Вие сте здрави мъже, я елате да изнесете моя предшественик и портрета на президента! По-бързо!
Насочените пистолети със силициев окис накараха астронавтите да побързат; те влязоха в салона с наведени глави, после излязоха, предшествувани от един марсианец, който размахваше заплашително хобота си и държеше във всяка от четирите си ръце по един пистолет; Чериър и Хуарес едва носеха вкамененото тяло на министъра, чиято десница бе вдигната за поздрав. След тях крачеше отчаяният Кларк — той пък носеше огромния портрет на световния президент — стареца с тъжната усмивка, когото наричаха баща на човешкия род.
Най-отзад вървеше още един въоръжен до зъби марсианец. От притворените врати служителите дебнеха да разберат какво става, а в дълбоката тишина, настъпила след безполезната отбрана на Земята, в Министерството на междупланетните работи отекваха тежките стъпки на нашествениците, които бяха победили Земята, като бяха сложили ръка на бюрокрацията.