Преследваният
- Автор: Хейг Брайан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Преследваният». Краткое содержание книги:
Но когато шестима служители на Алекс са убити в един ден, той наема бившия заместник-директор на КГБ Сергей Голицин за шеф на охраната си. Колкото и съобразителен да е Алекс в бизнеса си, той не може да предвиди заговора между Голицин и мафията да присвоят богатството му, да го уличат в ограбването на собствената му банка и да го убият.
Отвлечен, пребит и заставен да прехвърли авоарите си на поръчителя на похищението му, Алекс успява да избяга в Съединените щати заедно със съпругата си. Но вместо да получи там убежище, самият директор на ФБР го използва като пионка в отношенията си с руснаците и той попада в затвора. Ала руската мафия ще го стигне и там.
Харчеха се милиони, десетки милиони. А откъде идваха тия загадъчни потоци от пари?
Набързо бе сформирана работна група от специалисти по финанси и банково дело, които започнаха да тършуват, надничат и ръчкат под всички обичайни дървета и камъни.
Нищо.
Една нощ цял екип от компютърни експерти нахлуха незабелязано в щаба на Борис и преровиха всички харддискове, до последния.
Нито следа.
Заточиха се дълги и бурни съвещания с обичайните за такива случаи взаимно топене, сочене с пръст и бягство от отговорност. Ловкият рицар на бял кон, който и да беше той, знаеше как да заличава следите си. Каквото и да правеше, за да се изплъзне и от най-усъвършенстваните средства за електронно разузнаване на КГБ, със сигурност бе невероятно хитро. Подобно техническо превъзходство пораждаше резонни въпроси и мрачни съмнения. След ожесточени дискусии повечето показалци, както неизбежно ставаше в такива случаи, се насочиха към западните разузнавателни централи. Следенето на обичайните посолства и известната на властите резидентура се засили, а числеността на отрядите за наблюдение се увеличи тройно. В повечето посолства и без това имаше отдавна инсталирани микрофони. А за седемдесет години, прекарани в дебнене на чужди шпиони, КГБ бе научило и наблюдаваше непрекъснато всичките им възможни тайници, сигнали и явки.
И въпреки това нищо.
Докато рейтингът на Елцин се вдигаше, безсилен гняв обземаше шефовете на КГБ. Тази организация не обичаше загадките. Всяка неразрешена в определен срок загадка ставаше пречка пред кариерното израстване. В един момент шефът на съветската резидентура във Вашингтон получи указания да преслуша огромната си мрежа от къртици, пойни птички и обикновени изменници в състава на ЦРУ, ФБР, НСС, Разузнавателната служба на Министерството на отбраната на САЩ и всякакви други държавни агенции и служби, в които обичаше да бърка с мръсните си пръсти. Пари, подаръци, материални привилегии — това бяха предпочитаните оръжия на американците. А дори и Америка да не беше виновникът, ЦРУ или НСС, с огромния си арсенал от електронни системи за следене и прихващане на данни, вероятно знаеха кой е.
Отникъде нищо, нищо и пак нищо. Само изгубено време, пропилени усилия, а междувременно милиони долари се стичаха в касите на Елцин и милиони поддръжници се събираха под знамената му.
— Като си помисля — обади се Крапченко, — истинско чудо е, че изобщо открихме и толкова. Този Коневич е много, много хитър.
— Колко хитър?
— В частния строителен бизнес почти всичко се плаща в брой. И почти винаги под масата. Нещата се усложняват допълнително от това, че понастоящем у нас имаме смесица от две икономики: комунистическа и пазарна. Пазарните играчи знаят, че не сме в състояние да им хванем спатиите. Непрекъснато измислят нови и нови игрички, които ние още не сме се научили да играем. Това е…
— А той конкретно каква игричка играе? — прекъсна го злобно Голицин, на когото бе писнало да слуша оправдания.
— Всичко се прави през офшорни фирми. Парите се изнасят от страната в брой, препират се под фалшиви имена в банки на Карибите, а от там се пренасят по електронен път. Завъртат се през много банки: швейцарски, африкански, щатски, разделят се на части, после отново се сливат и продължават да се въртят, докато станат невъзможни за проследяване.
— А по какъв начин ги дава на хората на Елцин?
— Това е най-сладката част. В съветската банкова система не постъпва нито една рубла. Затова и нищо не бяхме забелязали. — Той се усмихна и си придаде уверен вид. — Работната ни хипотеза е, че парите се връщат обратно в брой и се доставят в големи куфари. — Истината беше, че никой нямаше и най-малка представа как в действителност става това.
— Е добре де, кой го подпомага? — излая Голицин, като му отправи изпепеляващ поглед. Още един уместен въпрос без отговор. Съветските граждани не разбираха нищичко от международно банкиране, пране на пари, електронни транзакции, а най-малко от всичко знаеха как да заличават електронни следи. Съветската банкова система беше изостанала и потресаващо примитивна. Освен това никой не разполагаше с чак толкова пари, че да му се налага да върти номера, за да ги крие.