Убиецът на президента
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Убиецът на президента». Краткое содержание книги:
Бившият командос и настоящ военен адвокат е изпратен в Отдела за специални проекти на ЦРУ — нова структура, специализирана в борбата с най-големите заплахи за националната сигурност. Когато началникът на канцеларията на Белия дом е брутално убит, а до трупа му е открита бележка с обещание за нови жертви, сред които е и президентът на САЩ, той разбира, че е изправен пред най-голямото предизвикателство в своята кариера. В екип с чаровна специалистка по психологическо профилиране от ФБР Шон се впуска в атака.
Анонимен сайт в интернет обявява награда от 100 милиона долара за главата на американския президент, а подозренията падат върху безследно изчезнал агент от тайните служби. Едва след приключилата с престрелка драматична ситуация, в която самият той е заложник, Шон си дава сметка, че силите на реда са допуснали огромна грешка, която е длъжен да поправи.
Шофьорът Лари Елуд беше едър и як афроамериканец, облечен в тъмен костюм. На главата си имаше една от онези тъпи шофьорски фуражки с козирка, която скриваше лицето му. Вървеше бавно, леко приведен напред, сякаш имаше стомашни болки или му се беше схванал някой крак. По-вероятно обаче беше да прави тези движения с единствената цел да скрие лицето си от камерата и да промени походката си така, че да не бъде разпознат.
Марголд също го забеляза и подхвърли:
— Сигурен ли си, че е Елуд?
— Прилича на него — сви рамене Бен. — Но не съм сигурен в нищо!
— Може би не е действал сам — обадих се аз.
— Кой е този? — попита Бен.
— А ти кой си? — контрирах аз.
— Бен Маркаси — спокойно отговори той, след това се извърна към агент Марголд и повтори: — Кой, по дяволите, е този?
— Предупредих те да си държиш устата затворена! — хладно ме изгледа Марголд.
— Вярно — кимнах аз. — Исках само… Всъщност забрави.
Тя обаче отказваше да забрави какво бях подхвърлил.
— Бен е от тайните служби… Заместник-началник на охраната в Белия дом. — Ръката й описа широка дъга. — Тази къща е под негов надзор, а това са негови подчинени…
Всемогъщи боже! Нещата изведнъж дойдоха на фокус. Тук беше станало нещо много сериозно и те очевидно го знаеха. Но на мен не ми беше ясно кой е загиналият в трапезарията на горния етаж и каква, по дяволите, е моята роля в тази ситуация.
Реших да изясня това и попитах:
— А мъртвият горе? Мистър Ястреба?
— Кодово име — направи гримаса агент Марголд. — Мъртвецът се казва Тери Белнап, шеф на канцеларията на Белия дом… — Явно това беше цялата информация, с която бе решила да ме дари, тъй като рязко смени темата. — А сега кажи защо мислиш, че стрелците са били двама!
— Само двама ли казах? — учудих се престорено аз.
— Аз няма да… Всъщност не е толкова важно. Двама или повече… Защо?
Отпуснах й няколко секунди, за да осъзнае въпроса си, след което подхвърлих:
— Двамата в трапезарията са ликвидирани почти едновременно, нали така? Той е бил с лице към жена си и е получил куршум в дясното слепоочие. Геометрията сочи, че стрелецът е бил на вратата, разделяща хола от трапезарията. Ако същият стрелец е ликвидирал и мисис Белнап, куршумите би трябвало да я улучат директно в лицето или в лявата предна част на черепа. Но госпожата е седяла с лице към господина и е била улучена в лявата задна част на черепа, близо до тила. Което означава, че е била ликвидирана от втори стрелец, заел позиция на вратата за кухнята.
— Възможно е да си прав — кимна след миг на размисъл агент Марголд. — Но има и…
— Не е възможно, а съм прав — прекъснах я аз. — Това е факт.
— Добре, добре…
— Установихме, че в къщата са проникнали двама стрелци. Но какво пречи да са били и трима? Или четирима? Лейси отваря входната врата и получава куршум в гърлото. В къщата нахлуват двама, трима или четирима нападатели. Единият тръгва към дневната, вторият към кухнята. А третият и четвъртият се промъкват тук…
— Добре, да приемем, че теорията ти е вярна — кимна агент Марголд. — Те са разполагали с някакви средства за сигнализация помежду си, най-вероятно радиостанции. И предприемат атаката едновременно, точно както казваш ти. — Тя прекоси помещението и се надвеси над убития мъж в стола на колелца. — Но този човек е въоръжен, нащрек е и гледа към вратата. И все пак е първият, който получава куршум. После идва ред на жената, която така и не успява да включи алармата. — Ръката й махна по посока на жената с протегнатата върху пулта ръка. — Спящият не представлява опасност и затова е застрелян последен…
— Не става — поклати глава Бен. — Освен камерите, които покриват целия външен периметър, ние разполагаме и с датчици за движение. Никой не може да се приближи, без да бъде засечен. Просто няма начин.
— Без „слепи“ петна, така ли? — попитах аз, след като обработих информацията.
— Радвам се, че попита — отвърна Бен. — Без никакви „слепи“ петна. Камерите покриват целия заден двор и пространството встрани от къщата, а под навеса над главния вход са монтирани две въртящи се камери, които обхващат панорамно абсолютно целия подход към предната част. — Пръстът му се насочи към мониторите. — Надявам се, че го виждаш и сам… Алея, ливада, част от улицата… Всичко е в обсега на тези камери.
— Виждам едно сляпо петно в близост до предната стена — отбелязах аз.
— Прав си — неохотно призна Бен. — Но камерите трябваше да бъдат монтирани под навеса с колоните. По тази причина покрихме петното с датчици за движение.