Полетът на фантазията

Гледах Джордж много съсредоточено. Лицето му, както винаги, когато ми разказваше за Азазел, излъчваше внушение за неподправена честност.

— Кога се случи това, Джордж?

— Миналата година.

— С цялата тази шумотевица за чудото, журналистите, пресата и всичко останало?

— Точно така.

— Обясни ми тогава как не съм прочел нещичко по този въпрос във вестниците.

Джордж бръкна в джоба си и измъкна петте долара и осемдесет и двата цента — рестото от сметката, което той внимателно бе прибрал, след като платих обяда. Побутна банкнотата настрани и каза:

— Даваш ми пет долара и аз ти обяснявам работата.

Не се колебах и за момент. Отвърнах:

— Обзалагам се на пет долара, че не можеш.

— Ти четеш само „Ню Йорк Таймс“, нали?

— Да.

— А „Ню Йорк Таймс“, с присъщото му отношение към читателите, които вестникът смята за интелектуалци, помества всички съобщения за чудеса в някое забутано ъгълче на трийсет и първа страница, редом с рекламите за бикини. Така ли е?

— И така да е, какво те кара да мислиш, че не бих го видял, дори да е било сбутано в някой незабележим ъгъл?

— Защото — отвърна Джордж триумфално — е добре известно, че с изключение на някои заглавия, ти не четеш нищо във вестниците. Преглеждаш „Ню Йорк Таймс“ само за да видиш дали името ти не е споменато някъде.