Разказвачът на вицове

Изведнъж Великият магистър каза:

— Знаете, че зададох два въпроса. Засега съм получил отговор само на единия. Мисля, че Мултивак вече има достатъчно данни, за да отговори и на втория.

Уислър сви рамене. Изглеждаше почти съсипан.

— Щом един Велик магистър смята, че данните са достатъчно, аз нямам думата. Какъв е вторият въпрос?

— Попитах следното: „Какъв ще бъде ефектът върху човешката раса, когато й се разкрие отговорът на първия въпрос?“

— Защо попитахте това? — полюбопитствува Траск.

— Просто имах чувството, че трябва да задам такъв въпрос — отвърна Майърхоф.

— Това е лудост — каза Траск. — Чиста лудост.

И се обърна настрани. И самият той усещаше колко е странно, че двамата с Уислър си бяха разменили позициите. Сега Траск бе този, който говореше за лудост.

Траск притвори очи. Можеше за крещи колкото си ще, че това е лудост, но от петдесет години насам нито един човек, усъмнил се в правилността на комбинацията Велик магистър — Мултивак, не бе намирал потвърждение на съмненията си.

Уислър работеше, без да говори, стиснал зъби. Отново подлагаше на проверка Мултивак и помощните машини. Измина още час, след което Уислър се изсмя с дрезгав глас:

— Безумен кошмар!

— Какъв е отговорът? — попита Майърхоф. — Не ме интересува твоето мнение, интересува ме Мултивак.

— Добре, ще ти съобщя. Заключението на Мултивак е, че ако се случи дори един-единствен човек да открие истината за този метод за психологически анализ на човешкото съзнание, за извънземните сили, които провеждат този експеримент, той се обезсмисля.