Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
— Стана ясно и че пророците от Кел са се включили директно — добави Поулгара.
— Пророците? — Гласът на горима звучеше изплашено. — Никога не са го правили.
— Знам — отговори тя. — Една от тях — момиче, наречено Кайрадис — се появи в Реон и ни даде малко допълнителна информация и точни инструкции.
— Това е много непривично за тях.
— Смятам, че нещата отиват към завършека си — отбеляза Белгарат. — Ние всички съсредоточихме цялото си внимание върху срещата между Гарион и Торак и въобще изгубихме представа, че истинските срещи са онези между Детето на Светлината и Детето на Мрака. Кайрадис каза, че това ще бъде последният двубой и че този път всичко ще бъде решено окончателно. Подозирам, че това е причината пророците накрая да излязат на открито.
Горимът се намръщи.
— Дори не бях помислял, че е възможно пророците да се занимават с грижите на други хора — рече той сериозно.
— Кои са тези пророци, свети гориме? — попита унило Се’Недра.
— Те са наши братовчеди, дете — отговори просто той.
Тя го погледна объркано.
— След като боговете създали човешката раса, дошло времето и за разпределението й — обясни той. — Имало седем раси и седмина богове. Но Алдур предпочел да върви сам по пътя си, а това означавало, че една от расите щяла да остане неизбрана.
— Да — кимна тя. — Чувала съм тази част от историята.
— Ние всички бяхме от този народ — продължи горимът. — Ние, мориндимците, карандите в северна Малореа, мелцените от изтока и далите. Нашият народ беше най-близък с далите, но когато започнахме търсенето на бог УЛ, те вече вяха обърнали очите си към небето в опита си да четат по звездите. Ние ги карахме да дойдат с нас, ала те не пожелаха.
— Значи сте загубили всякакъв контакт с тях? — попита тя.
— Понякога някои от техните идват при нас. Търсят нещо, за което почти не говорят. Те са много мъдри, защото получават видения, даващи им знание за миналото, настоящето и бъдещето и най-важното — наставления как да го използват.
— И всички ли са жени?
— Не, има и мъже. Но всички връзват очите си, та обикновената светлина да не им пречи видят по-добре тази, която е в съзнанието им. С всяка пророчица или пророк върви човек, чиято задача е да го води и предпазва. Те винаги се движат по двойки.
— Защо гролимите толкова се страхуват от тях? — попита Силк. — Бил съм в Малореа няколко пъти и съм виждал как гролимите се разтреперват само при споменаването на Кел.
— Подозирам, че далите са предприели нещо, за да държат гролимите далеч от Кел. Там е центърът на тяхната наука, а пък и гролимите проявяват пренебрежение към всичко, произхождащо извън земята на ангараките.
— Каква е целта на тези пророци, върховни жрецо? — попита Гарион.
— Не мога да ти отговоря, Белгарион — каза горимът. — Далите са запознати с всички клонове на тайното знание — некромантия, вълшебство, бяла и черна магия — всички тези, а дори и още тайнствени знания. Никой освен далите не знае със сигурност каква е тяхната цел. Ала каквато и да е, те са изцяло погълнати от нея — и онези в Малореа, а също и събратята им на запад.
— На запад? — Силк примигна. — Не знаех, че и тук има дали.
Горимът кимна.
— Те били разделени от Източното море, когато Торак използвал Кълбото, за да унищожи света. Западните дали били поробени от мургите през третото хилядолетие. Но където и да живеят — на изток или на запад, — те през всичките векове са се трудили в името на своята цел. Каквато и да е тя, далите са убедени, че от нея зависи съдбата на повторното сътворение на света.
— Дали наистина е така? — попита Гарион.
— Белгарион, ние не знаем каква е тяхната задача, затова не можем да правим предположения за нейната важност и значение. Но със сигурност знаем, че те не следват нито едно от пророчествата, които се борят за победа във Вселената. Вярват, че задачата им е била дадена от някаква по-висша съдба.
— Тъкмо това ме тревожи — изтъкна Белгарат. — Кайрадис ни подвежда със загадъчните си, недостатъчни сведения. Доколкото зная, тя постъпва по същия начин със Зандрамас. Не обичам да бъда воден за носа — особено от някого, чиито мотиви не разбирам. Тя усложнява всичко, а аз не обичам усложненията. Харесвам обикновените, прости ситуации и обикновения изход от тях.
— Като например: Добро и Зло — обади се Дурник.
— Предпочитам да го формулирам: „Те и ние“. Това ни дава възможност да се освободим от всичко излишно и ни позволява да се заемем направо със случая.