Акула

Стъпките на Мария отекнаха в пустия коридор. Фолджър захвърли книгата и се изправи насреща й.

— Сеньор Фолджър, не спите ли?

— Стар съм вече — отвърна той.

— Голямата бяла акула се е върнала — Мария въздъхна.

— Така ли?

— Да. Рибарите се страхуват да излязат в открито море.

— Прави са.

— Сеньор, трябва да я убиете.

— Трябва ли? — Фолджър се усмихна. — Направи ми чай.

След като приключи със закуската, Фолджър събра набързо екипировката и излезе навън. На прага се спря.

Ставаш онова, което живееш.

Тя живееше като акула.

Фолджър пое с пълни гърди и извика на вятъра:

— Какво искаш от мен? Да издигна паметник на върха на планината ли?

— Какво, сеньор? — попита го Мария.

— Да тръгваме — двамата заслизаха надолу по пътеката. — Почакай малко — Фолджър се върна, разтвори широко вратата и я подпря с камък, та вятърът да нахлува свободно в къщата. После пое по пътя към морето.