Случаят с палтото от визон
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Венкова-Радева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с палтото от визон». Краткое содержание книги:
— Боже господи, шефе, точно това прави в момента! — възкликна Дела Стрийт, а в същото време набитият мъж отмести чинията си, погледна часовника си, взе чашата с кафе, допи го, после вдигна пръст да привлече вниманието на келнерката.
— Бързам за среща — каза той с ясен глас. — Моля, сметката. Не желая десерт, благодаря.
— Смяташ ли — обърна се Мейсън към Дела Стрийт, — че можеш да изиграеш ролята на детектив? Бягай навън, Дела, и виж какво ще направи нашият човек, когато излезе. Може би ще успееш да вземеш номера на колата му. Проследи го, ако е възможно, но не рискувай. Може да стане опасно, ако той разбере, че го следиш. Веднага би заподозрял мъж, но една хубава жена би могла и да успее. Ще ми се да науча нещо повече за това приятелче… По-добре би било, ако и двамата отидем, но полицаите ще искат да говорят с мен, преди да си тръгнат. Малко мнителни са. Моето присъствие тук беше прекалено своевременно.
— Ще се опитам — обеща Дела Стрийт и добави: — Предполагаш, че тук се крие нещо много повече от онова, което Морис ни каза, нали?
— Да. — Мейсън й подаде ключовете от колата си.
— А палтото от визон?
Адвокатът се поколеба.
— Ако полицаите започнат да задават въпроси — продължи Дела, — ще чуят за коженото палто и ще го поискат.
— Е, нека го вземат — реши Мейсън. — В края на краищата те правят каквото могат, за да изяснят случая.
— Помислих си за Морис Албърг. Той разчита на нас, а явно беше много против полицията да разбере за палтото.
— Добре, Дела — отсече Мейсън. — Облечи го.
Секретарката си сложи палтото и застана като на тръни до изхода на сепарето.
— Надявам се, че не те е забелязал, нали, Дела?
— Кой го знае. Уж не се оглежда и не се интересува от нищо наоколо, а прави впечатление на човек, който не пропуска и най-малкото движение.
— Вече е готов да тръгне. Не поемай никакви рискове, Дела — повтори предупреждението си Мейсън. — Дръж се като момиче, нахранило се вкусно след работа и тръгнало да се прибира.
— Момиче, което работи с такова палто?
— Точно такова момиче го е носило преди теб — напомни й Мейсън.
— По дяволите, така е — съгласи се Дела Стрийт. — И виж какво й се случи. Е, шефе, тръгвам.
— И внимавай, не се престаравай. Просто вземи номера на колата и никакво следене. Възможно е да пострадаш. Все още не знаем какво стои зад всичко това.
Дела Стрийт се сгуши в разкошната кожена яка и после с вирната брадичка и поглед, вперен право пред себе си, излезе спокойно от ресторанта.
От ъгъла на сепарето Мейсън наблюдаваше края на полицейския разпит и набития човек, който подаде номера на гардероба, получи дебело връхно палто и тъмна мека шапка и излезе в нощта.
Морис Албърг доведе полицаите отново в сепарето.
— Какво стана с момичето, което беше с теб? — попита единият от тях.
— Отиде си вкъщи — отговори Мейсън. — И аз си тръгвам, Морис. Изчаках само за да си платя.
— Няма какво да плащаш — каза Албърг. — За сметка на ресторанта е.
— Моля ти се… — запротестира Мейсън. — Това…
— За сметка на ресторанта е — повтори Албърг твърдо.
Очите му многозначително стрелнаха Мейсън.
— Какво открихте там? — попита адвокатът.
— По дяволите — изруга единият от полицаите, — страхотна бъркотия! Момичето просто е избягало, и точка. Тези тримата положително нямат нищо общо с това.
— Кои са те?
— Не са от града, тоест двама от тях не са. Жената е оттук. Познатата стара история. Тя работи като секретарка в търговския отдел на една тукашна фирма. Мъжете са клиенти от друг град. Опитват се да се развличат в компания, тоест опитваха се. Вече им се е отщяло от страх.
— Как така да се развличат в компания? — заинтересува се Мейсън.
— Попитали жената дали има някоя приятелка. Тя се обадила на съквартирантката си. Тримата вечеряли и убивали времето, докато дойде, за да отидат някъде да се забавляват. Така наплашихме мъжете, че сега горят от желание да се върнат в хотела и да си напишат отчетите. Толкова силно треперят, че се чудя как обувките още не са паднали от краката им.
— А жената? — попита Мейсън.
— Всичко е наред. Не познава келнерката — това е абсолютно сигурно. Видяла я, когато оставила таблата с трите чаши вода… Приятна жена, но явно доста си е походила. Секретарка е в търговския отдел. Ако е необходимо, утре ще проверим в службата й.
— А какво е изплашило келнерката? — намеси се Албърг.
— Откъде, по дяволите, да знаем? — отвърна полицаят с раздразнение. — Може би е видяла някой приятел отвън, а може да си е помислила, че го е видяла, яли може би някой й е телефонирал. Следствието ще покаже. Утре ще проверим в болницата как е и ако е в съзнание, ще я разпитаме. Няма какво повече да правим тук.