Хероинова одисея

…усети как се разпъва, като че беше на много места едновременно,…

и падна

сред зелената трева на Златните полета. Към него идваше Лера:

— Искаш да се скриеш, а? — момчето повдигна глава:

— Ами, зная, че от тебе бягане няма! — тя скочи върху му и го целуна.

— Къде се губиш от сутринта, вече час те търся!

— Колко е часа, колко време съм бил вътре? — момичето го погледна странно:

— Вътре? Къде си бил?

— В Ямата! Бях там доста време…

— Едва ли си бил повече от половин час, защото те видях… — Кхан не я чуваше вече, съзнанието му асимилираше случката и търсеше обяснение. След като дълго не го откри, той просто се отпусна в ръцете на момичето и я целуна.

— Знаеш ли какво разбрах? — попита я след малко и без да дочака отговор продължи — Ти си смисълът на живота ми тук и сега! — тя се отдръпна и го погледна:

— Да не си болен?

— Болен съм… — той отпусна глава на тревата и разтърка лицето си с пръсти. После я сграбчи в прегръдката си — …от любов по теб!…

— Ти си се побъркал! — момичето не знаеше дали да се радва на думите, толкова несвойствени за Кхан, когото познаваше. Но колебанието й трая кратко. Целуна страстно устните му и погали гърдите му. „Някой неща се променят“, помислиха и двамата, макар по различна причина.