Доверие

— Струва ми се, че е по-добре да погледнеш — настояваше Чърчил. — Когато донеса нещо, искам да се убедя, че всичко е в ред. Винаги е имало възможност, докато съм спал или съм вършел нещо друго, някой да е бърникал из нея.

— Слушай, братко, в чантата няма нищо важно — отвърна Мондел със смях.

— Нищо важно! — повтори думите му Чърчил с тих глас. След това заговори решително. — Слушай, Бондел, искам да зная какво има в тази чанта!

Луис го погледна с любопитство, след това излезе от стаята и се завърна с връзка ключове. Той пъхна ръката си в чантата и извади от нея голям, 44-калибров пистолет, колт. След него извади още няколко кутии муниции за пистолета и още няколко кутии патрони за пушка.

Чърчил взе чантата и погледна в нея. След това я обърна с дъното нагоре и леко я разтърси.

— Пистолетът е ръждясал целият — каза Мондел. — Сигурно е бил държан на дъжд.

— Да — отвърна Чърчил. — Жалко, че се е измокрил. Признавам, че не бях достатъчно внимателен.

Той се изправи и излезе навън. След десет минути Луис Бондел също излезе и го намери седнал на стълбите, подпрял лакти на колената си и скрил -брада в ръцете си, с вперен в тъмнината поглед.