Ловецът на елени

— Дявол ме взел, Ловецо, ако не почвам вече да смятам, че в душата си ти си истински привърженик на моравските братя18, а не разумен и прям, честен ловец, за какъвто се представяше досега!

— Разумен или не, Хари, ти ще се убедиш, че в делата си съм също тъй честен, както и в думите. Но да се поддаваш така на внезапния си гняв е глупаво и то показва само колко малко си живял сред червенокожите. Джудит Хътър без съмнение още е неомъжена и преди малко ти говори само каквото ти дойде на езика, а не каквото подсказваше сърцето ти. Дай си ръката и нека не говорим и не мислим повече за това.

Хари изглеждаше необикновено изненадан. После избухна в силен, добродушен смях, който го накара да се просълзи. А след това стисна подадената му десница и приятелството между двамата беше възстановено.

— Глупаво щеше да бъде да се скараме само заради някаква си празна мисъл — извика Марч, като почна отново да се храни. — Това подобава повече на адвокатите от града, отколкото на разумните хора в горите. Казвали са ми, Ловецо, че сред жителите в долните графства19 възниквали страшни разпри заради разни мисли и идеи и че понякога те стигали дори до крайност.

— Точно така е, точно така е. А се карат и за други неща, в които всъщност би било по-добре да не се бъркат. Чувал съм от моравските братя, че имало страни, гдето хората враждували дори за религиите си! Горко им, Хари, щом могат да избухват тъй заради подобно нещо. Така или инак, няма защо да следваме примера им, още по-малко заради някакъв си съпруг, който Джудит Хътър никога не е виждала или няма да види. Аз от своя страна любопитствам повече да опозная слабоумната сестра, отколкото твоята хубавица. Как силно се вълнува сърцето ти, срещнеш ли някой от своите ближни, външно надарен с всички белези на простосмъртните и при все това различен от тях само защото му липсва разум. То е достатъчно лошо за мъж, но когато се случи на жена и тя е младо и може би привлекателно създание, нейното нещастие възбужда най-състрадателни мисли у човека. Тия същества, Хари, са достатъчно беззащитни дори когато разсъдъкът им е здрав. Но жестоко е, когато са лишени от тоя велик покровител.