Клада от страсти
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Серия: Arcane Society #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дори Габровска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Клада от страсти». Краткое содержание книги:
Ала когато става ясно, че Огнения убиец е набелязал Рейна за следващата си жертва, нещата се променят. Тя трябва да се довери на Зак, за да не попадне в ръцете на психопата. Но ще може ли да устои на страстта?
Великолепно написан роман с умело преплетени паранормален съспенс и огнени страсти.
— Вярно е.
— С други думи, камерата наистина е фалшива? — Тя въздъхна. — Това е голямо облекчение. Светът и бездруго е въоръжен до зъби. Последното, което искаме, е да се появи някаква нова технология за убиване на хора.
— Аха.
Тя смръщи вежди и го изгледа изпитателно.
— Какво би трябвало да означава това?
— Успях да установя, че камерата на Тарасов е била използвана поне веднъж, може би и два пъти. Но вибрациите от първото убийство са доста силни.
Илейн ококори очи.
— С други думи, руснаците са разполагали с поне един човек, който е можел да си служи с камерата.
— Така изглежда.
Продължаваше да го гледа изумено.
— Но как е възможно това?
— Агентът на „Джоунс и Джоунс“ е предположил в личните си записки, че руснакът, използвал камерата, е бил с уникален и екзотичен талант. Някой от необичайните таланти с десета степен, които така и не са класифицирани от Обществото.
„Екзотичен“ в езика на Обществото означаваше човек, надарен с рядко срещани екстрасензорни способности от изключително висока степен. Най-общо казано, определението не звучеше като комплимент. Истината беше, че хората с изключително силни паранормални способности често караха останалите членове на „Аркейн“ да се чувстват неловко. Всъщност не беше нещо необичайно и хора извън Обществото — хора, които не вярваха в съществуването на паранормални феномени — да се чувстват изключително нервни или стресирани в присъствието на човек, надарен с мощни паранормални способности.
Всяка сила, включително и психичната, е форма на енергия. Повечето хора, независимо дали го осъзнават или не — независимо дали го признават или не, — реагират спонтанно, когато са изложени на мощно енергийно въздействие.
— Какво се е случило с оператора на камерата? — попита Илейн.
— Била е жена. Мъртва е.
— Убил я е агентът на „Джоунс и Джоунс“, за да вземе камерата?
— Да. Висял е на косъм. За малко да убие нашия човек с проклетото нещо.
— Впечатляваща история. И кой от музеите на Обществото е получил камерата?
— Не е в музей. Пази се в трезора на семейство Джоунс.
Илейн се навъси.
— Трябваше да се досетя. Не се засягай, Зак, но манията на семейството ти да пази тайни е изключително дразнеща за тези от нас, които се занимаваме с насърчаване на изследванията. Тази камера, ако изобщо има някакво историческо значение, би трябвало да е в колекцията на някой от музеите на „Аркейн“.
— Е, отдай ми дължимото все пак. Аз убедих дядо си да ми позволи да проуча камерата и да опиша резултатите в статия, нали? Това не е малко постижение. Знаеш какъв е дядо, когато става дума за тайните на семейството и Обществото.
— Ако питаш мен, Банкрофт Джоунс е прекарал прекалено много време в света на разузнаването, преди да приеме върховния пост в Обществото — каза Илейн с видимо неодобрение. — Ако зависеше от него, щеше да засекрети и списъка с гостите на годишния Зимен бал. Щеше да настоява да остане достъпен единствено за членовете на Съвета.
Зак се подсмихна.
Илейн се закова на място и се обърна към него.
— Мили боже! Не ми казвай, че наистина е опитал да го направи!
— Баба ми каза, че споделил с нея идеята на закуска преди няколко месеца. Не се тревожи, тя го разубедила.
Илейн подсвирна.
— Това си е старата школа. Още един пример защо се нуждаем от свежа кръв на върха. Всъщност, ако питаш мен, цялата вътрешна организационна структура на Обществото се нуждае от сериозни реформи и модернизация.
— Не е толкова зле. Промените, които Гейбриъл Джоунс е направил в края на деветнайсети век, са служили достатъчно добре на Обществото през двайсети век.
— Но вече сме в двайсет и първи век! Понякога си мисля, че някои членове на Съвета не са го забелязали.
— Аха. — Зак се подготви да изслуша лекцията й. Беше я чувал неведнъж.
— Мога да предскажа, че в следващите двайсет-трийсет години изследванията и проучванията на паранормалното ще излязат на светло — продължи разпалено Илейн. — Те постепенно ще преминат в сферата на традиционната наука. Когато това се случи, е напълно възможно да възникнат някои рискове за хората с екстрасензорни таланти и чувствителност. Трябва да започнем да се подготвяме за това.
— Аха.
— В крайна сметка една от най-важните цели на Обществото е да помогне изучаването на паранормалното да стане част от утвърдената наука и академичните среди да го възприемат сериозно. Последното нещо, от което имаме нужда, е още един лов на вещици.