Само неприятности

— Благодаря, но мама сигурно се притеснява — отвърнах. — Как мислите, господин Амбрустър, ще бъде ли вече спокойно в Пайпървил?

— Имах си хас… Е, няма да стане веднага. Я виж, стария Генди го мъкнат към пандиза. Попадна си на мястото… Не, това трябва да се отпразнува, Сонк! Къде изчезна бе, момче?

А аз вече бях станал невидим. И летях към къщи, за да опъна жиците. Нали вече бяхме осигурени с енергия.

Оттогава заживяхме спокоен живот. На нас, Хогбените, спокойният живот и безопасността са най-скъпи. След време татковият татко разправяше, че сме организирали прекрасно наводнение, макар и не такова, за каквото му е разказвал неговият татков татко. В Атлантида по времето на прататковия прататко също правели атомни огнища. Но атлантите се оказали абсолютни хапльовци — набухали в пещите цели планини с уран! Накрая всичко хвръкнало във въздуха и работата свършила с всемирен потоп. Атлантида потънала и днес никой дори не си спомня за нея. А прататковият прататко едва се измъкнал…

Господин Генди влезе в затвора, ала никой така и не разбра как той най-неочаквано стана толкова откровен пред хората. Казваха, че сигурно е нещо мръднал. Истината обаче е съвсем друга. Помните ли дяволската шашма на тате — телепатичната трансфузия на алкохол от неговата кръв в моята? Та тъй. Когато започна да ме сърби от тоя пусти серум на правдивостта, аз взех, че направих същия номер с господин Генди. Включих го във веригата — той започна да си изплюва камъчетата, а моят сърбеж веднага изчезна. Такива идиоти само с магия можеш накара да говорят истината…