От прозореца

— То се отдими… Затвори, че взе да става студено — обади се зад него жена му.

Той прихлупи дървения капак. Извърна се мълком и облегна гръб о стената до прозореца да изгледа покъщнината си.

Огънят се разгаряше в огнището, огрени от него, светеха котли и саханки, а там в кътца, в стария дървен иконостас, къщовницата оправяше фитиля на кандилото — оправи го, светлинката му обля кроткото й лице и мигом на Раля се стори, някаква нова икона като да видя пред очи.

Той взе триножник, приседна до камината и унесен в тихата радост на къщата си, отвори пак сърце, забравил присмехи и ветрогонства по кръчми и кръстопътища.