Конникът на апокалипсиса
- Автор: Николов Любомир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Конникът на апокалипсиса». Краткое содержание книги:
Тази книга-игра ще те направи герой от това бурно време.
Да — мини на 208.
Не — продължи на 62.
35
Този път абатът те изненадва с широка и топла, съвсем човешка усмивка.
— Сине мой, от все сърце благодаря на Бога, че ни връща един млад, доблестен и предан на църквата благородник. Имахме отчаяна нужда от човек като теб. Защото в днешните тежки времена светската власт и църквата трябва на всяка цена да обединят усилията си в борбата срещу неверниците. Ще бъда откровен докрай — бях чул съвсем други отзиви за теб. Радвам се да открия доколко неверни са били, ала същевременно това ме изпълва с тревога и трябва да те предупредя: пази се, сине мой! По тукашните места имаш могъщи и коварни врагове.
— Кои са те, отче? — бързо питаш ти.
Отец Фиделиус поклаща глава.
— Не мога да хвърлям обвинения с лека ръка. Засега ще премълча подозренията си. Но нека да седнем, разговорът ни няма да е съвсем кратък.
Мини на 132.
36
Изкачването наистина се оказва безумен риск. Десетки пъти губиш опора и едва успяваш да се вкопчиш с нокти във влажния камък. Когато най-сетне се добираш до гнездото, дланите и коленете ти са ожулени до кръв.
Уви, всичко е било напразно. Не откриваш нищо, освен тясна издатина, върху която едва се крепи гнездото. Чувстваш се напълно изтощен. Сядаш върху съчките, за да събереш сили за слизането.
В този момент се раздава плясък на криле и разяреният орел се спуска от висините право към главата ти. Неволно скачаш на крака, губиш опора… и политаш в бездната.
Избери сам на кой епизод ще продължиш — 128 или 205.
37
Ударът е страхотен. Мечът ти потъва до дръжката в гърдите на врага. Докато конят бясно продължава напред, безжизненият труп изхвръква от седлото и се стоварва върху теб. Падаш назад, но веднага скачаш на крака и се опитваш да измъкнеш меча си.
Уви, не ти остава време да го сториш. Останалите конници връхлитат с размахани оръжия и преди да направиш каквото и да било, ударът на тежка бойна секира разцепва черепа ти.
38
Продължаваш към Алтасар, но само след няколко минути изотзад долитат виковете на Пако. Обръщаш се. Оръженосецът се е изправил върху каруцата и с всички сили размахва ръце. Когато вижда, че е привлякъл вниманието ти, той посочва към кръстопътя. Поглеждаш натам и с изненада забелязваш Хуан да препуска в безумен галоп към Валамирас. Край пътя е спрял самотен кон, но от ездача му няма и следа. Нещо не е наред!
Без да се колебаеш нито миг, ти препускаш обратно. Отминаваш кръстопътя, завиваш към Валамирас и сега виждаш ездача. Човекът лежи в крайпътната трева, а от рамото му стърчи пречупена стрела. Изгубил е доста кръв, но когато спираш за момент до него, събира сили, за да избъбри:
— Маврите… маврите…
Повече не успява да каже нищо, само въздъхва тежко и губи съзнание.
В гърдите ти избухва гняв. Маврите! Значи отново нападат християнските земи. Но този път ще платят скъпо!
— Пако! — изкрещяваш ти. — Повикай помощ от Алтасар!
После яростно захлопваш забралото на шлема и се устремяваш подир Хуан.
Мини на 106.
39
Бавно поклащаш глава и виждаш как върху костеливото лице на абата алчността отстъпва място на жестоко разочарование, което всеки момент е готово да се превърне в лична неприязън. Ако все пак решиш да отделиш нещо за манастира (макар и не половината си богатство), мини на 51.
Ако смяташ, че е излишно да го правиш, продължи на 66.
40
Тревожно извръщаш глава. Ала Хуан не е и помислил да се възползва от положението. Виждаш го как скача от коня и размахва ръка към оръженосеца си, който веднага се втурва напред.
— По-внимателно, господарю! — възкликва Естебан, докато ти подава меча. — Този барон Валамирас явно е опитен боец.
Продължи на 256.
41
Имаш чувството, че земята трепери под копитата на коня ти. Вече те е обзело опиянението на предстоящата схватка. През процепите на шлема вятърът облъхва разгорещеното ти лице. Само след минута вече си изпреварил своя приятел и неудържимо продължаваш напред.
— Диего, почакай! — чуваш зад гърба си вика на Хуан.
Усмихваш се със стиснати зъби. Да чакаш ли? Не, граф Алтасар не изчаква никого в битката!
Край тебе прелитат ниви, хълмове, маслинови горички. В далечината забелязваш кулите на замъка Валамирас. Всеки момент ще срещнеш врага.
Мини на 137.
42
Естебан се колебае още малко и неохотно добавя: