„Ето извора, пийте от него и се измивайте…“ ((Пътуване в надеждата))

Поклонникът не разбрал добре думите на монаха. Върнал се в родния си град. След няколко дни, като влязъл в стара малка църквичка, която винаги пренебрегвал, усетил невидимото присъствие на Духа, Който докоснал сърцето му; накарал го да заплаче в умилителна молитва… Защото където и да Го търсим, Той е винаги край нас!

Докато пътувах сама или с други хора, които търсеха Бога, написах онова, което видях с очите си и почувствах със сърцето си. Сигурна съм, че почти в същото време те са открили други хубости; преживели са чувства, различни от моите.

Как могат думите на написаното или изговореното да отразят силата на великия Дух, който твори живота — навсякъде, винаги, вечно? Как бих могла да намеря най-светлото място за срещи и разговор с Него?…

След хиляди пропътувани километри отрих тайната, която искам да споделя с вас. Той е там, където спирате за отмора и искате да кажете на някого: „Обичам те!“