Егоизъм или змия в гърдите

— Розина! — извикал той с треперещ и развълнуван глас, но без дори помен от дивите вопли, владели гласа му толкова време. — Прости ми! Прости!

Щастливите й сълзи оросили лицето му.

— Наказанието беше жестоко — забелязал скулпторът. — Дори правосъдието би простило сега, да не говорим за женската нежност! Родерик Елистън, независимо дали змията е била влечуго от плът или болното ти въображение е родило този символ, поуката от тази история не е по-малко истинна и силна. Чудовищният Егоизъм, проявил се при тебе под формата на ревност е най-страшен демон, промъкнал се в човешкото сърце. Може ли гръд, в която той толкова дълго е живял, да се пречисти?

— О, да — отвърна Розина с божествена усмивка. — Змията бе само мрачно въображение и онова, което символизираше, бе толкова мрачно, колкото и тя. Миналото, каквото е печално, няма да хвърля сянка върху бъдещето. За да му отдадем дължимото значение, трябва да го приемем като един анекдот от Вечността.