Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)
- Автор: Шнабл Зигфрид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ото Златарев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)». Краткое содержание книги:
В последно време, в периода на изграждаме на зрелия социализъм, когато проблемите на комунистическата нравственост и формирането на социалистическия начин на живот добиват първостепенно значение, въпросът за половото възпитание на младежта, и не само на младежта, се променя и получава особена актуалност. В това отношение съществуват ясни и категорични партийни постановки. В известното си писмо до ЦК на ДКМС др. Тодор Живков недвусмислено отбелязва: „Въпросите на сексуалната култура, на сексуалното възпитание на младите поколения продължават да стоят почти инкриминирани пред обществеността. Невежеството в тази област често подлагa на излишен риск физическото и моралното здраве на младежите.
Очевидно налага се да се създаде цялостна система за сексуално и семейно брачно възпитание на подрастващите поколения“.
От тези позиции заслужава да се даде висока оценка на инициативата на ДИ „Медицина и физкултура“ да преведе и поднесе на нашите читатели известната и претърпяла много издания книга на познатия сексолог от Германската демократична република д-р З. Шнабл — „Мъжът и жената интимно“.
Книгата на д-р Шнабл представлява едно цялостно компетентно научно изследване и популярно изложение на целия комплекс от сложни и деликатни проблеми, свързани с половия живот на човека. Изложението се характеризира с дълбок психологизъм, с много добро познание на всички ония трепети, вълнения, тревоги и други, които съпътствуват мъжа и жената в сферата на тяхната сексуалност и интимни отношения. Това дава възможност на всеки читател да се срещне с въпроси, които лично го интересуват, и да получи идеи за правилна ориентация на поведението си. Силната убедителност, с която се отличава този труд, произтича от обстоятелството, че материалът не е написан абстрактно, нравоучително, а на базата на конкретния опит на автора като дългогодишен ръководител на семейна и сексуална консултация в гр. Карлмарксщадт, както и въз основа на редица анкетни и други проучвания.
Научната разработка, а наред с това и ясното популярно изложение правят книгата не само полезна за масовия читател, но много ценно ръководство и за лекаря, който има задълженията да съдействува за половото възпитание на хората. И не само това — тя му дава възможност да навлиза по-дълбоко в душевността на невротично болните, потърсили съвет и помощ от него.
Заслужава особено дебело да се подчертае, че книгата на д-р Шнабл е написана от позициите на комунистическата нравственост и е пропита с голяма любов към човека, висока етичност и една ясна и убедителна тенденция за запазване и укрепване на семейството.
Няма никакво съмнение, че „Мъжът и жената интимно“ ще бъде приета много добре от читателите и ще допринесе за сексуалното възпитание на трудещите се и младежта.
Сега ние можем да твърдим, че:
1. В процеса на биологичното развитие както половите органи, така и начинът на ембрионалното развитие са се оформяли с оглед на приспособимостта на организма, т.е. „целесъобразно“ от гледна точка на резултата.
2. Женските и мъжките полови органи на определен животински вид са, както и разделнополовите организми, елементи на едно-единствено жизнено единство.
3. Съвокуплението и размножението са различни процеси. Половият нагон като функция на нервната система е филогенетически дълбоко запечатан в жизнената матрица. Той се предизвиква от дразнители, произхождащи от животното партньор и се опосредствува чрез нервната система.
4. Във всички стадии на развитие на живота след разделянето на половете нервната система участвува в акта на съвокуплението: в сближаването на партньорите, в пряката подготовка на половите органи за акта, в усещането за съпреживяване и в последвалото като резултат хармонизиране на жизнения процес.
Вродените полови рефлекси, съзряващи у различните животински видове в различни срокове след раждането, се „събуждат“ в мъжкото животно от дразнения, произлизащи от полово зрялото женско животно и възприемани посредством сетивните органи. Така се формира поведението, което независимо от резултата може да бъде наречено „ухажване“.
Тези „ухажвания“ (разбира се несъзнателни) подготвят полово зрялото женско животно за съвокупление. Когато млади полово зрели животни се съвокупят веднъж, силата на задоволения нагон и по-специално оргазъмът свързва в кората на главния мозък всички едновременно възприети цветни, мирисни, слухови или вкусови дразнения с намиращите се в центъра на съвокуплението „вродени“ полови рефлекси в условни полови рефлекси. При по-стари животни това поведение се предизвиква вече от отделни дразнители, които през кората на главния мозък предизвикват възбуда в центъра на съвокуплението, намиращ се в междинния мозък. Така се освобождава тренираната вече съвместна дейност на няколко органи и системи.
В съвокуплението тези условни полови рефлекси се закрепват от приятното усещане, наричано „оргазъм“. За висшите живи същества това е един необходим, присъщ, хармонизиращ жизнения процес елемент.
РАВНОПРАВНОТО ПАРТНЬОРСТВО НА МЪЖА И ЖЕНАТА
Ако искаме да хвърлим светлина върху всички жизнени проблеми, към които принадлежи и въпросът за правото на човека на полово задоволяване, трябва да се запознаем с трудната работа на безброй човешки поколения за достигане до понятието за качество на човешкото съществувание. Би трябвало да знаем, че както Карл Маркс някога е казал „За човека най-висшето същество е човекът“, от това следва, че „На човека трябва да се осигурят човешки условия за живот“. Човекът като обществена същество е продукт на обществото и същевременно творец на всички блага, вкл. и на своите собствени. Природните богатства (напр. въглищата, желязото, петролът) добиват стойност за човека едва след като той ги открие, изкопае и използува.
Оттук следва, че само участието на всеки човек в общественото разделение на труда позволява разгръщането на личността му. В този смисъл става ясна недостойната роля, която по-раншните обществени формации предопределяха на жената. В Средновековието учени и духовници са умували сериозно над проблема, дали жената трябва да бъде причислена към хората или не. Който е проследил общественото положение на жената в историята, не се учудва, че е било възможно да възникнат такива въпроси. „Жената и работникът са били подтискани от стари времена“ — писа Бебел.