Ужасът

— Какво става, миличък? — умолително проплака тя.

Той продължаваше да лежи неподвижно, както в дните преди днешния. В такива моменти започваше да й се струва, че животът у него си е отишъл. Слава богу, че понякога, много рядко, той се издаваше с премигването на втренченото си в прозореца око.