Класацията
- Автор: Мартини Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Класацията». Краткое содержание книги:
Джак Джърмейн има бурно минало, стоманеносини очи, магнетично излъчване и куп неиздадени ръкописи. И амбицията да стане писател. Представяйки се успешно за автор на книгата, той се превръща в любимец на издателите, медиите и публиката. Но парите и славата вървят ръка за ръка с измамата и престъплението. Неусетно Аби се оказва въвлечена във водовъртеж от насилие и смърт — от Сиатъл до Ню Йорк, от Южна Каролина до екзотичните Карибски острови. Убити са нейни приятели, в опасност е собственият й живот. Някой иска да си присвои авторските права. И милионите долари за тях.
Беше гол до кръста, строен и силен, с тен, който бе получил след петдневен престой на Бахамските острови, предприет, за да убие болката и объркването от непрекъснатите провали. Топлият пясък и слънчевите лъчи винаги повдигаха духа му. Младите момичета по бикини, с тен като неговия, също не можеха да навредят.
Сега обаче отново беше в Кофин Пойнт, в реалния живот, а той в момента беше отчайващ.
Откъсна белия косъм от слепоочието си и го пусна в умивалника, после се качи на кантара и погледна стрелката. Килограм и половина по-малко. В тропиците винаги отслабваше. Животът не беше справедлив и Джак се оказваше на страната на победителите по-често, отколкото имаше право. Утешаваше се с безумната мисъл, че ако попадне в ада — а това никак не бе невероятно при начина му на живот, — дори и на това горещо място щеше да живее порочно, да покорява най-красивите жени и да не наддава прекалено много.
Погледна светещия циферблат на водолазния си часовник. Седем и половина. Избръсна се, среса косата си, облече бяло поло и застана пред големите прозорци на кабинета си. Отвъд двора и блатата се виждаше двумачтово корабче, което пореше водата във виещите се канали и напредваше срещу прилива, към Хилтън Хед.
Погледна бялата дъсчена ограда, която отделяше двора му от блатото. Боята й се белеше. Старата плантаторска къща бе видяла и по-добри дни. Джак имаше пари да я ремонтира, но му липсваше желание.
Отиде до бюрото и дълго време чисто и просто гледа повърхността му. Там, в средата, подпряно на попивателната с кожени ръбове, беше писмото, грубо разкъсано в горния край. Беше дошло тази сутрин — петото за два месеца.
Взе го и го прочете още веднъж — беше само пет реда, — после го сгъна внимателно и го прибра в плика. Излезе от стаята и се спусна по стълбата.
В антрето спря, колкото да отвори чекмеджето на старинния шкаф и да извади деветмилиметрова берета. Бръкна малко по-навътре и извади пълнителя, зареден с петнайсет патрона. Пъхна го на мястото му, после мушна пистолета в колана си отзад на кръста. Сега вече закрачи бързо, без колебание. Мина през кухнята и излезе през задната врата в двора.
Почувства солената миризма на морските ветрове, докато минаваше покрай плетените столове и засенчената с чадър маса. Стигна до дървената ограда и спря като замаян. Капчица пот потече от темето му, надолу по тила, в яката на ризата. Погледна корабчето в далечината и в продължение на няколко минути остана на място, като вкаменен, опрял ръце на коловете, потънал в мисли. После почти машинално извади писмото и го мушна в пролуката между една подпора и дъската от оградата. Свободният му край затрептя от вятъра. Джак го изгледа продължително, като хипнотизиран, и се отдалечи, сякаш правеше последен опит да избяга от лошите новини, които съдържаше писмото.
Върна се до масата, извади пистолета и го остави отгоре. Седна на един стол и се загледа в пространството. Остана така повече от пет минути.
Най-накрая взе пистолета, освободи предпазителя с палец, така че се показаха червените точки. Зареди патрон в цевта, после бавно вдигна пистолета към устата си, така че би могъл да докосне мерника с език.
Насочи оръжието напред, натисна спусъка и изстреля пет куршума. Трясъкът подплаши птиците, които мигом изхвърчаха от дърветата. Прицели се отново и изпразни пълнителя.
На петдесетина метра от него се разлетяха късчета надупчена хартия и паднаха пред оградата върху купчинката листчета с имена и търговски марки на десетина книгоиздатели. Когато му отказваха, Джак винаги се целеше в запазения знак на компанията в горния ляв ъгъл на плика.
3
— Мога ли да те видя за минутка? — Аби надникна през вратата на кабинета.
Морган Спенсър седеше зад голямо дъбово бюро, върху което нямаше нищо. Той пусна документа, който четеше, вдигна очилата си и се усмихна.
— Влез и затвори вратата. — Бръкна в чекмеджето на бюрото си и извади пачка листове, пристегнати с гумена лента. — Както казват в занаята, дължиш ми съня за една нощ.
— Какво ще кажеш?
— Добро е.
Спенсър беше нещо като пробен камък, един от малкото, на чието мнение Аби държеше. Не умееше да пише, но пък имаше точно око.
— Кой е този Купър в края на краищата?
— Тъкмо за това исках да поговорим.
Морган разполагаше с остроумна забележка и пламъче в очите за всяка ситуация. Обичаше ирландския хумор и всички филми, в които играе Питър О’Тул. Всъщност нещо във вида му напомняше на Аби за актьора на по-ранна възраст. Беше само осем години по-стар от нея, но с цяло поколение по-мъдър. Беше неин отец изповедник, вуйчото, когото никога не бе имала.