Потомците на Шанара

— Роден съм свободен! — изкрещя той всред объркването.

Като че ли след това всичко стана изведнъж. Декоративната мрежа оттогава някак си се освободи, последва газовата лампа към пода и на практика омота всички, събрани в „Синия бакембард“. Викове и проклятия се понесоха от уловените. До вратата мъже, облечени в зелено, се спуснаха върху смутените Търсачи и ги поваляха на земята. Газовите лампи бяха разбити и стаята се осветяваше само от пожара, който се разрастваше.

Високият мъж подмина Пар и Кол с бързина, която не очакваха. Сграбчи първия от търсачите, които блокираха задния изход, и с бърз удар с крак му счупи врата. В ръцете му се появиха къс меч и кама и останалите двама също паднаха.

— Насам, бързо! — викна той на Пар и Кол.

Една тъмна сянка се протегна към тях докато минаваха, но Кол събори мъжа и го захвърли в котела от борещи се тела. Посегна назад, за да е сигурен, че не е изгубил брат си и голямата му ръка сграбчи крехкото му рамо. Пар изкрещя без да иска. Кол винаги забравяше колко е силен.

Изчезнаха от сцената и стигнаха до задния коридор. Високият непознат се движеше пред тях. Някой се опита да ги спре, но непознатият го прегази. Врявата в помещението зад тях беше оглушителна, а пламъците се разпръскваха навсякъде и гладно захапваха пода и стените. Непознатият ги водеше бързо през коридора и задната врата към пътеката. Още двама от мъжете, облечени в зелено, чакаха. Те безмълвно измъкнаха братята от кръчмата.

Пар погледна назад. Пламъците вече изскачаха от прозорците и пълзяха към покрива. „Синият бакембард“ бе изживял последната си нощ.

Спуснаха се по пътеката надолу край хора с учудени лица широко отворени очи, завиха по някакъв път, за които Пар би могъл да се закълне, че никога не е виждал, въпреки многото си екскурзии насам, преминаха през няколко врати и коридори, докато излязоха на някаква улица. Никой не говореше. Когато най-накрая звукът от крясъците и блясъка на огъня не достигнаха до тях, непознатият забави и кимна на двамата си придружители да отведат Пар и Кол в една затъмнена ниша.

От бягането всички дишаха тежко. Непознатият се обърна да ги погледне и се усмихна:

— Казват, че малко упражнения са полезни за храносмилането. Какво мислите? Добре ли сте?

Братята кимнаха.

— Кой си ти? — попита Пар.

— Ами, всъщност един от семейството, приятелю, не ме ли позна? Не си, нали? А и защо трябва? Все пак никога не сме се срещали. Но песните би трябвало да ти припомнят. — Той стисна с пръст носа на Пар. — Сега спомни ли си?

Озадачен Пар погледна Кол, но и той изглеждаше толкова объркан.