Завръщане, или зад облаците има слънце

Обилието на информация е заслепяващо. Уговаряме подробностите и среща след два дни.

Сега към квартирата. Външната проверка почти ме успокоява. Който е пипал по датчиците е много добре подготвен, но не знае старите номера. Прибирам в квартирата с голям пакет метална мрежа за комари. Стиснал съм заедно с нея и жезъла на силата. Изстрел с него ще ме поизгори, но мога да се скрия зад мрежата — щит и меч. Заключвам входната врата и влизам в стаята.

— Здравей… сине. Станал си по-добър от мен. — сигурно ни е наблюдавал и на срещата.

— Постарах се, но знаеше че съм вътре, нали. Надявам се, Лилит разкри картите и се постара да те очарова наново. Вярваш ли й?

Майка му е прекалила с манипулирането. В гласа има много горчивина и овладяна болка. Момчето, което обичаше да играе с големите, е пораснало.

Трудно ни върви разговора. Имаме желание, но имаме лошо минало. Дълго време сме доверявали единствено на себе си. Малко по малко се отпускаме и диалога тръгва. Аз съм доста изморен и започва да ми личи.

— По моя оценка онова разтопено кресло ти е трябвало още. Мога да помогна.

Тук беше съвсем прав.

Събирам багажа. Транспорта е осигурен. Спътника изглежда сигурен — все пак ми е син.