![Аквариум [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/4/2/4/5/akvarium-bg-download.jpg)
Аквариум [bg]
- Автор: Суворов Виктор
- Язык: болгарский
- Год: Добрая книга
- ISBN: 978-5-98124-684-5
- Переводчик: Марко Герджиков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Аквариум [bg]». Краткое содержание книги:
«Аквариум» – первая и единственная в своем роде книга об одной из самых могущественных и самых закрытых разведывательных организаций в мире, классический образец остросюжетного шпионского романа, который захватывает с первых же строк и читается запоем, на одном дыхании. Это откровенный рассказ о том, как была устроена советская тоталитарная система, основанная на звериной жажде власти и перемалывающая человеческие судьбы в угоду тем, кто дорвался до власти и упивался ею. «Аквариум» – история человека, прошедшего все круги ада в этой бесчеловечной системе и вырвавшегося из нее.
«Перерабатывая для романа «Аквариум» собственную биографию, я совершенно сознательно работал «на понижение» и внимательно следил за тем, чтобы никаких прямых совпадений в деталях биографий главного героя романа Виктора Суворова и автора романа Владимира Резуна не было. «Аквариум» – не обо мне, а о том, как работает советская военная разведка от батальона и выше, до самых важных резидентур. Если бы я назвал подлинные имена, места, даты и детали реальных событий и операций, это было бы подлостью по отношению к моим товарищам, сослуживцам и командирам. Потому я сместил действие романа во времени и пространстве, изменил имена и обстоятельства, чтобы невозможно было вычислить ни меня, ни моих коллег, ни нашу иностранную агентуру». (Виктор Суворов)
— Мачкай! — шепна аз. И радиовълните разнасят шепота ми на тридесет километра, сякаш прошепвам думата право в ушенцето на всеки от моите мили свирепи азиатци. — Мачка-а-а-ай!
А в ушите — щракване и гилзата отново звънти. Упоителен е ароматът на стреляните гилзи. Който вдишва тази отрова, той озверява сладострастно. Мачкай! От грохота, от необикновената мощ, моите танкисти са опиянели. И вече никаква сила не ще ги задържи. Ето и механик-водачите на всички танкове са като отвързани. Дърпат с грубите си ръчища лостовете, мъчат машините си, гонят ги, непокорните, направо към ада. А аз гледам назад: да не ни заобиколят откъм тила. В далечината е бронетранспортьорът с бялото знаменце. Изостана, не му стигат силите. Хората в него са нещастни: нямат такова свръхмощно оръдие, няма го омайващия грохот, няма го опияняващия аромат. Нямат насладата от живота си, не са я познали. Затова механик-водачът им е страхлив, внимателно заобикаля камъните и пъновете. Я не се страхувай! Ами хвани машината с лапи, дърпай, мъчи я. Бронираната машина е нежно същество. Но почувства ли могъщ ездач върху себе си, ще озверее и тя. И ще се понесе в галоп по граничните камъни, по пътищата на хилядагодишните дъбове, из дупките и ямите. Не се страхувай да не скъсаш вериги, не се страхувай, че ще изпочупиш торсионите. Дърпай и мачкай и танкът ще те понесе като птица. Той, танкът, също се опива от боя. Той е роден за бой. Мачкай!
… Оттегли ротата от боя…
Искри от веригите. Ротата влетя на позициите на ракетната батарея. Нещо скърца в ушите ми — или веригите по стоманения лист, или зъбите на моя мерач — в наушниците ми.
… Оттегли ротата от боя…
За да не се засегнат един друг, танковете прекратиха без каквато и да е команда огъня, само реват като вълци, разкъсващи на части някой елен. Удрят танковете с бронираните си чела крехките ракетни транспортьори, крановете и пусковите устройства — тъпчат в тлъстия чернозем красотата и гордостта на ракетната артилерия. Мачкай!
— Оттегли ротата от боя… — отново чувам нечий далечен скрибуцащ глас и изведнъж разбирам, че на мен самия ми говори проверяващият. Ах, дявол да го вземе! Кой в такъв момент на висше, почти сексуално блаженство, ще ти откъсва хората от любимото им занятие. Проверяващи, мамка ти, жребците ми импотентни ще направиш! Кои ти е давал правото да разваляш великолепната танкова рота? Ти враг народен ли си или буржоазен вредител? Такава псувня заслужаваш! Рота, мачкай! Удрям с юмрук по бронята и псувайки на майка в открития ефир всички щабни гадове, които не са и помирисвали барутен дим по канцелариите си, командвам:
— Рота, боеви отбой! Вляво на поляната повзводно, марш!
Моят механик-водач дърпа вбесен левия лост почти до край така, че танкът с цялата си маса почти се преобръща надясно, чупейки една красива бреза. Механик-водачът майсторски прехвърля предавките с има-няма секундна пауза, стигайки мигновено до най-горната, устремява през храстите и дълбоките ями бронирания динозавър право към поляната, завива ловко и намалява оборотите почти до нула, от което машината замира на място, изхвърляйки ни далеч напред, като самолет при внезапно спиране в самия край на стартирането. Останалите танкове един след друг се измъкват от гората с разочаровано ръмжене и, треперещи от спирачките, се строяват в отчетлива линия.
— Разреди! Оръжието за оглед! — подавам команда и изтръгвам шнура на шлемофона от контакта, а пълначът изключва цялата връзка с едно превключване.
5
Бронетранспортьорът с проверяващите е изостанал надалеч. Докато се дотътри до ротата, аз успях да проверя въоръжението, получих рапортите за състоянието на машините, за изразходваното гориво и боеприпаси, строих ротата и замрях по средата на поляната в готовност да докладвам.
Стоя, а наум пресмятам плюсовете и минусите — за какво могат да ме похвалят, за какво — да ме накажат: ротата започна излизането си от парка осем минути преди срока — за това хвалят, за това ротният командир понякога може и със златно часовниче да се сдобие. В началото на войната броенето става на секунди. Всички танкове, всички самолети, всички щабове трябва устремно да се измъкнат от удара. Тогава първият, най-страшният удар на противника ще бъде нанесен по празните военни градчета. Осем минути! Тук имам безспорен плюс. Всичките ми танкове са в изправност и целия ден си останаха такива. Това е плюс за моя заместник по техническата част. Жалко, че поради недостига на офицери в ротата си нямам заместник по техническата част. Аз сам работя вместо него. Опорните пунктове заобикаляхме с внезапен маньовър, като ясно и своевременно съобщавахме за тях. Това е плюс за командира на първи взвод. Жалко, че и той липсва в ротата: пак не достига. Не я пропуснахме ракетната батарея, усетихме я, вдън земята я навряхме. А една ракетна батарея, и най-слабата, може две Хирошими да сътвори. Като прекратих разузнаването и хвърлих своите кутийки срещу ракетите, аз предотвратих Хирошимите. За подобно нещо на война окачват орденче на гърдите, а по време на учения дълго хвалят…