С очите и сърцето

Тя излезе — ниска и посивяла жена — със скоростта на светкавица.

Марко, Аврам и Рейн постояха зяпнали след нея, после се вгледаха един в друг и накрая отново се взряха в картината на Геня.

Тя висеше пред очите им, ведра и радостна, пълна със светлина.

— Не разбирам — промърмори Аврам.

— Модели — замислено изрече Рейн.

— Много е красива — въздъхна старият командир на Изгнаническата флота. — Само че събужда в мен носталгия.