Нова приказка от „Хиляда и една нощ“
- Автор: О. Генри Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нова приказка от „Хиляда и една нощ“». Краткое содержание книги:
След като не намериха Силия в къщата, появи се Анет, пламнала от чистия огън на искреността и предаността, примесена доста със завист и театралничене.
— О, сър — възкликна тя, като се чудеше дали да не падне на колене, — госпожица Силия току-що избяга през задния вход с един младеж. Решили са да се женят. Не можах да я спра, сър. Заминаха с купе.
— Какъв младеж? — изрева старият Джейкъб.
— Милионер, сър, ако нямате нищо против. Богат благородник, само че предрешен. Джобовете са му пълни с пари, а червените чушки и лукът са били само за заблуда, сър. На мен той никога не ми обръщаше впечатление.
Джейкъб се хвърли към входа и свари автомобила си още там. Шофьорът се мъчеше да запали цигара на вятъра и това го беше забавило.
— Ей, Гастън, Майк, или как ти беше името, давай бързо към онзи ъгъл и видиш ли купе, след него, докато не го настигнеш.
Зад ъгъла, една пряка по-надолу, се движеше купе. Гастън или Майк, забил очи в още неразпалелата цигара, подгони купето, настигна го и го притисна до бордюра.
— Ей, ти луд ли си! — извика файтонджията.
— Тате! — изписка Силия.
— Пълномощникът на дядовия приятел! — ахна Томас. — Сега пък какво ли му тежи на съвестта на тоя дядов приятел!
— По дяволите! — изруга Гастън или Майк. — Нямам вече кибрит.
— Млади момко — каза строго старият Джейкъб, — как стои въпросът с камериерката, за която сте сгоден?
Две години по-късно старият Джейкъб влезе един ден в кабинета на частния си секретар.
— Обединената организация на мисионерите ви моли да пожертвувате трийсет хиляди долара за покръстването на корейците — каза секретарят.
— Откажете — отвърна Джейкъб.
— Лонгайлъндското научно дружество за изследване на раковините моли да му отпуснете десет хиляди долари, за да закупи чист спирт за препарати.
— В коша.
— Дружеството за организиране на здравословна почивка за работничките иска двайсет хиляди за строеж на игрище за голф.
— Кажете им да се обърнат към някое погребално бюро. Отрязвайте всички — продължи Джейкъб. — Стига с тия добри дела. Сега ми е нужен всеки долар. Напишете писмо до директорите на всички компании, в които имам акции, и им препоръчайте от мое име да намалят заплатите с десет процента. Междувременно, като минавах през преддверието, забелязах парче сапун, захвърлено в ъгъла. Предупредете чистачката, че не може да пилее така безразборно сапуна. Аз нямам излишни пари. Какво щях да кажа още? Да, как е положението с оцета?
— В момента Световната компания за подправки и сосове държи в свои ръце пазара.
— Повишете оцета с два цента галона. Уведомете всички наши клонове.
Изведнъж червендалестото месесто лице на Джейкъб Спрагинз се разплу в усмивка. Той се приближи до секретаря си и му показа мъничък червен белег на дебелия си показалец.
— Захапа ме — обясни той. — И как хапе само! А още няма три седмици, откак са му покарали зъби. Синчето на моята Силия, Джеки Маклауд. Когато стане на двайсет и една година, този юнак ще има сто милиона — дядо му ще му ги натрупа.
На излизане Джейкъб се спря на вратата и добави:
— По-добре повишете оцета не с два, а с три цента. Ще се върна след час да подпиша писмата.
В истинската история за халифа Харун Ал Рашид се казва, че към края на живота си той загубил всякакво желание да бъде филантроп и заповядал да отрежат главите на всичките му някогашни любимци и приятели, които го съпровождали в нощните похождения. Щастливи сме ние, съвременниците на нашия просветен век, че сега халифските заповеди за умъртвяване не са така жестоки и ни се поднасят във вид на сметка от бакалина.