Нечистота
- Автор: Джиан Филипп
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Нечистота». Краткое содержание книги:
— Как сте, момчета? — подхвърли Брижит.
На четирийсет и пет години Лор Трендел все още бе способна да завърти главата на някой младеж — който си фантазира за актрисите и си въобразява, че ще му помогнат в кариерата, — но истината бе, че линееше и пиеше прекалено много. С Джудит Беверини си забъркваха коктейли още в ранния следобед.
Все още бе стройна. Вярно. Все още имаше хубава фигура, но чертите на лицето й се бяха ужасно втвърдили. Когато си вдигнеше косата, това още повече се натрапваше на погледа. Красотата й бе болезнена, трагична. Лор бе изпълнена с озлобление и мъка, което особено й личеше, когато останеше по-дълго без алкохол.
Смъртта на дъщеря й жестоко я бе разтърсила. Понякога по цял ден не се обличаше, почти не се гримираше, носеше черни очила. Налагаше се Джудит да използва цялата си енергичност, за да я завлече в града. Когато Ришар, и той в потиснато настроение след драмата, благоволеше да излезе от кабинета си и се срещнеха някъде из къщата, или се чудеха какво да си кажат, или разменяха банални фрази. Все още му купуваше слиповете и чорапите, но вече не можеше да разчита на него.
Синът й беше друго нещо — сърдеше му се. Стоеше на верандата, опряна на парапета, и говореше по телефона с агента си.
Размениха погледи и Еви прекоси просторната дневна, построена на две нива около камината в средата и пестеливо обзаведена, с изключение на количеството снимки по стените; дневна с японски привкус, украсена с цветя, доставяни веднъж седмично — единственият истински лукс, от който Тренделови никога не се бяха отказали, дори в най-мрачните периоди на финансовите им затруднения.
Сега беше седмицата на лалетата Pink beauty.
— Каква е тази история с Анаис? — попита тя.
Еви сви рамене и се обърна към хладилника. Басейнът на съседите бе осветен, но никой не влизаше в него от лятото насам — Патрисия и Жорж Кроз, съответно първа цигулка и диригент на филхармонията, се бяха прибрали от Сейшелите с кожно заболяване, някаква доста отблъскваща краста, която ги потискаше и заради която гледаха да не се показват пред хора. Луната изгряваше над амбровите дървета, посребряваше живите плетове между широките блещукащи алеи, набраздили хълма, и хвърляше отблясъци върху смърчовете, които се спускаха надолу към прашно розовите светлинки на града. В един ъгъл на градината имаше бунгало, което бившият собственик — забогатял като рок — музикант и закупил нещо по-голямо — бе използвал, за да си поддържа формата и да развива мускули. Впоследствие Ришар раздаде всички уреди и обзаведе бунгалото като кабинет. Сега прозорците не светеха.
Еви нямаше желание да се озове сам с майка си, но не почувства нищо, като я срещна, никакво електричество във въздуха, нищо тревожно в тона, с който му бе задала въпроса, за разлика от друг път, когато напрежението между двамата бе така силно, така ужасно, дори преди да са разменили и дума, че му се налагаше да се качи в стаята си, да затръшне вратата и да я заключи, за да избегне сблъсъка.
Седна на една от високите табуретки пред бара с чиния студено пиле пред себе си. Светлината, идваща от малки халогенни лампи, добре се вписваше в меката вечерна обстановка и падаше върху плота — съвършена ничия земя, — без да осветява пряко лицата. Лор твърдеше, че пилето носи най-малък риск, особено, ако идва от ферма, при това не от другия край на света, където болестите вилнееха и щяха да продължават да вилнеят, като се има предвид какви бяха хората.
— Да ти направя ли майонеза? — попита тя.
Значи наистина беше в добро настроение. Еви отклони предложението й. Впрочем тя винаги се чувстваше по-добре, когато Ришар го нямаше. И истински добре, когато към отсъствието на Ришар са добавеше някоя и друга добра новина от агента й. Тогава на устните й се появяваше леко вулгарна гънка, сладострастна гънка, както когато отдаваха дължимото на таланта й, когато гъделичкаха гордостта й — дори ако цялата работа завършеше с незначителен филм за някоя кабелна телевизия или с промоция на нов свръхплосък ръчен часовник в модно заведение.
Седна през една табуретка от него и запали цигара. Хвърли поглед към профила на сина си, с когото нещата вървяха толкова трудно и така не отговаряха на желанията й. Всъщност бяха безнадеждни. От осем месеца насам нито веднъж не бе закусвала с него, но и да бе поискала, дали би имала сили? Не виждаше друго решение освен сънотворните. Животът не продължаваше, животът винаги се връщаше в началната си точка, поне що се отнасяше до нея. Всеки ден бе денят на смъртта на Лиза.