Достатъчно основание
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Достатъчно основание». Краткое содержание книги:
Затънал в света на човека, наречен Трапера, Дюит се бори да го надхитри и заблуди, преди да е станало твърде късно. Използва всеки отпечатък от пръст, всяка нишка и последната унция от своята сила, за да избегне фаталното зло.
Беше спасен от своя приятел от няколко години Кларънс Хиндеман, сега шеф на полицейския участък „Кармъл“, който му се беше обадил с предложение за работа на детектив сержант — новоразкрита длъжност в полицията на Кармъл, замислена специално за мъж с таланта и опита на Дюит. Беше се надявал, че, приемайки предложението на Хиндеман, ще се настани на спокойна работа, свързана с проследяване на фалшиви чекове и откраднати велосипеди в една малка курортна общност. С откриването на трупа на Осбърн обаче почувства, че в ръцете им е попаднал случай от голяма важност. Щеше да бъде много лесно да се съгласи с желанието на Кап и да загуби правото да се занимава със случая. Вместо това обаче, Дюит улови съдържанието на погледа на Хиндеман и поклати глава отрицателно — „не“. Нямаше да се предаде така лесно.
Хиндеман каза рязко:
— Случаят е на Дюит, Карл. Той докладва на теб, както при всяко следствие. Точно заради това го доведох тук: той има зад гърба си петнайсет години практика на съдебен следовател. Осем от тях изживя като разследващ на практика. Сега сме се захванали да се справим с…
— Той никога не се е захващал с криминални престъпления…
— Криминално убийство? — попита леко учуден Хиндеман. — Кой говори за умишлено убийство? Не говорим ли тук за самоубийство?
— Той говори за такова убийство — троснато каза Кап и посочи с пръст Дюит. — Подразбирал такова убийство.
— Аз моля да ми се даде възможност да изготвя само няколко доклада — оплака се Дюит, — нищо повече. Занимавал съм се с много умишлени убийства като съдебен следовател. Но това не е проблемът тук.
И тримата изкараха едно кратко състезание по викане. То беше прекратено едва след като Ръсти излая от ъгъла. Хиндеман позволяваше лукса на Дюит да води кучето си в сградата на участъка. Технически Ръсти беше считан за талисман. Хиндеман отново възстанови контрол над положението. Дюит щракна два пъти с пръста. Ръсти легна кротко на пода.
— Занимавал съм се с десетки умишлени убийства — поднови думите си Дюит. — Има много малко разлика…
— Има много шибано огромна разлика — изрази несъгласие Кап.
— Въпросът е спорен — изгърмя Хиндеман. — Чел ли си или не си чел бележките на Дюит за местопроизшествието?
— Значи няма никакъв пясък по подметките му. И има малко моторно масло наблизо. Та това е място за спиране на коли, за Бога. Достатъчно ли е това за съмнителен случай, шефе? Чакай да се изясним! Говорим за сина на Джеси Осбърн, освен ако не съм объркал нещо.
— Дюит? Как ще реагираш на това? — С естеството на своя чин и своята длъжност Хиндеман се опитваше да остане възможно най-неутрален, въпреки тяхното приятелство и факта, че техните дъщери бяха най-добри приятелки. Въпреки че понякога пропускаше, Кларънс Хиндеман полагаше усилие да се обръща към Дюит с неговата фамилия, когато се намираха в участъка. Не можеше да си позволи да играе на фаворити.
— Просто искам да проследя развитието на няколко възможности — обясни Дюит. — Едно от нещата, които научаваш като „бръмбърджия“ — каза той, поглеждайки само за миг Кап, — е, че вещественото доказателство ще ти разкаже едната и единствена история. Андерсън компрометира мястото на събитието. Това е допълнително главоболие. — Щом сте чел моя доклад, значи сте запознат с факта, че багажът на Осбърн е бил натъпкан в задната част на багажника. Защо? Може ли това да се обясни веднага?
— На кого му пука?
— На мен! Това е видим факт, който не изглежда правдоподобен!
— Изцяло е относителен — каза презрително Кап.
— Съгласен съм. Няма да оспоря това. Доказателството е относително и е възможно да не означава нищо. Но ние ще знаем със сигурност дали е така, когато всички факти се изяснят, нали? Защо да правим категорично заключение, без да имаме предвид това? — попита той Хиндеман. — Всичко, което искам, е да проведем няколко теста й да елиминираме всякакви изненади.
— Искаш да забавиш изявлението за пресата. Дюит, това е сина на Джеси Осбърн. Сега сме година на избори. Да не искаш да се раздрънка навсякъде?
— Тъй като в този участък има такива хора, които въобще не ценят моето мнение — каза Дюит, насочвайки бележката си към своя непосредствен началник, — аз мисля, че е съвсем уместно да потърся външна помощ. Вие ще приемете мнението на лабораторията в Салинас, нали?
— Не започвай с мен, Дюит.
— Това да ли означава или не?