Зона 51: Легендата
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Легендата». Краткое содержание книги:
Без да се колебае, Гуалкмай се втурна към аирлианеца. Донхад го последва, захвърли непотребното оръжие и извади къс черен кинжал. За да стигнат до аирлианеца, трябваше да преминат по тясна метална стълбица. Гуалкмай пръв се изкачи и запрескача от плот на плот, Донхад го следваше отзад.
Пришълецът вдигна глава и забеляза приближаващия се противник. Не беше облечен като аирлианските войници. Носеше дълга бяла роба, син елек и многоцветно наметало, което на раменете бе закопчано с проблясващи скъпоценни камъни. На гърдите му лъщеше метална пластина, инкрустирана с още скъпоценни камъни. На главата си съществото имаше корона от три обръча.
Донхад уплашено възкликна, когато разпозна предмета в ръцете на аирлианеца.
— Това е Граалът!
Гуалкмай не се нуждаеше от други предупреждения. Всеки човек на планетата знаеше, че в този предмет е единствената им надежда. Устните на аирлианеца се движеха, сякаш шепнеше някаква молитва. Той положи Граала на плота, бръкна зад металния нагръдник и извади два сияещи камъка.
Донхад и Гуалкмай вече бяха само на двайсетина метра от него. И двамата видяха съвсем ясно, че в една от страните на Граала се отвори дупка и пришълецът постави вътре камък. След това завъртя Граала наопаки и направи същото от другата страна.
Гуалкмай прелетя с един скок последните няколко метра и вдигна високо меча. Аирлианецът вече държеше Граала над отвора. Още във въздуха Гуалкмай замахна с меча хоризонтално и острието отсече главата на аирлианеца. В същия миг Донхад се хвърли с протегнати ръце към Граала.
Но дори в този финален миг на смъртта тялото на аирлианеца изпълни своя дълг. Пръстите му се разтвориха. Донхад закъсня с частица от секундата. Златният предмет полетя надолу и изчезна. Тя падна и едва не го последва.
После надзърна в отвора. На около пет метра по-надолу се виждаше пулсиращ поток от златиста енергия. Граалът падаше право към него. Последва ярко изригване и целият кораб се разтърси в продължение на няколко секунди.
После Граалът изчезна.
Кожата върху лицето на Донхад бе зачервена и покрита с мехури от изригването, при което бе разрушен Граалът. Намираше се в контролната зала на кораба-майка, помещението бе изпълнено с Богоубийци и учени. Възторгът от победата над пришълците бе помрачен от новината за загубата на Граала и мнозина сега й хвърляха укоризнени погледи.
— Вината беше моя — обяви на висок глас Гуалкмай, за да го чуят всички. — Не биваше да нанасям онзи прибързан удар.
— И да се беше забавил, той пак щеше да хвърли Граала — възрази Донхад. — Аз закъснях и…
— Никой не е виновен — намеси се друг глас.
Това беше възрастна жена с черна роба, пристегната със сребърен колан. Жената седеше в инвалидна количка, която току-що бяха вкарали в залата. Всички сведоха глави в знак на уважение. Името й бе Енан и бе водач на човеците. Беше изгубила краката и ръцете си преди много години, след като аирлианците я бяха разпънали на кръст и я бяха оставили на милостта на лешоядите. Бунтовниците се бяха добрали до нея още същата вечер и я бяха освободили, но не можаха да спасят обезкървените й крайници.
Енан огледа всички в залата.
— Успяхме да направим онова, за което дори не бяхме мечтали — заговори тя. — Победихме аирлианците. Вече сме свободни. — Кимна едва забележимо с глава към младата жена, която тикаше количката, да я откара в центъра на залата. — Идвам право от щаба на учените. Успели са да проникнат в паметта на Главния страж.
В стаята се възцари мълчание. Всички очакваха да узнаят истината. Донхад тръпнеше от страх и нетърпение. Никой не знаеше кога са се появили аирлианците на тяхната планета и как са я взели под свой контрол — познанието бе изгубено в мъглявото минало на техния роден свят. Някои твърдяха, че аирлианците са били тук винаги, но Донхад и останалите учени се съмняваха в това — ограниченият им брой, малочисленият флот и други фактори показваха, че това са окупационни сили, макар че оставаше загадка защо аирлианците са предприели окупация.
Енан затвори очи и главата й увисна, сякаш притисната от невидима тежест. Тя повдигна клепачи с огромно усилие.
— Ние не сме се родили на тази планета, както смятахме досега. И аирлианците не са завоеватели, които са ни превърнали в своя подчинена раса още в далечното минало.