Далила и космическият строител
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виолета Чушкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далила и космическият строител». Краткое содержание книги:
— Нещо по-лошо, Тайни — няма да свършим. До следващия период на затъмнение ти няма да разполагаш дори с група по поддържането.
— Досега не ми се е случвало работниците ми да ме напускат. Ще поговоря с тях.
— Няма полза, Тайни. Изправен си пред нещо, с което не можеш да се справиш.
— И ти ли си против мен, Тате?
— Аз никога не съм против теб, Тайни.
— Тате, ти ме мислиш за твърдоглав, но аз съм прав. Не можем да държим една жена сред неколкостотин мъже. Това ги подлудява.
Не му казах, че и на него това му действува по същия начин. Казах само:
— А това лошо ли е?
— Разбира се. Не мога да позволя строежът да се провали, за да угодя на една жена.
— Тайни, преглеждал ли си напоследък дневните отчети?
— Почти нямах време — какво толкова има в тях? Знаех защо не е имал време.
— Ще ти е трудно да докажеш, че мис Глория е попречила на работата. Изпреварили сме графика.
— Наистина ли?
Докато той разглеждаше задълбочено диаграмите, аз обгърнах с ръка раменете му.
— Виж какво, синко — рекох аз. — Любовта шествува от памтивека по нашата планета. На Земята хората никога не се разделят с нея, но това не пречи да се строят и някои доста големи обекти. Може би ще се наложи и ние тук да се научим да живеем с нея. Всъщност ти само преди минутка намери отговора.
— Така ли? Сигурно е станало случайно.
— Ти каза: „Не можем да държим една жена сред неколкостотин мъже.“ Разбра ли ме?
— Ха? Не, не разбрах. Почакай малко. Май че разбирам.
— Играл ли си някога жиу-жицу? Понякога човек печели, като се отпусне.
— Да. Да!
— Ако човек не може да ги победи, трябва да се присъедини към тях.
Той позвъни на центъра за свръзка.
— Кажете на Хамънд да ви смени, Макнай, и елате в моята канцелария.
Направи го много внушително — стана прав и дръпна една реч — как не бил прав, как му било потребно много време, за да осъзнае това, как се надявал да няма лоши чувства и т.н. Беше дал указания до земната администрация да видят колко длъжности биха могли да се заемат незабавно от жени.
— Не забравяй семейните двойки — намесих се тактично — и най-добре помоли за няколко по-възрастни жени.
— Така ще направя — съгласи се Тайни. — Пропуснах ли нещо, Тате?
— Мисля, че не си. Ще трябва да построим жилищата, но има време.
— Дадено. Казах им да задържат „Поул Стар“, Глория, за да могат да изпратят още няколко жени с този рейс.
— Това е чудесно! — Тя изглеждаше наистина щастлива.
Той прехапа устна.
— Имам чувството, че съм пропуснал нещо. Хм, сетих се! Тате, кажи им да изпратят колкото е възможно по-бързо свещеник за Станцията. При тази нова политика може да ни потрябва по всяко време.
И аз бях на същото мнение.