Кордли, лук и моркови
- Автор: Шекли Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кордли, лук и моркови». Краткое содержание книги:
— Значи приемаш, че това е мъжко сако?
— Както желаете, господине.
— Неудовлетворително! Инсинуацията все още я има. Сега ще отида да намеря някой съдия.
— Почакайте, нека не бързаме — каза икономът. Лицето му бе загубило цвят и ръцете му трепереха. — Сакото ви е мъжко сако, господине.
— А какво ще кажеш за вратовръзката ми?
Икономът направи последен опит да спре Сапата и окървавените му пеони.
— Ами, господине, една носна кърпа е явно…
— Онова, което съм поставил на врата си — заяви хладнокръвно Кордли, — се превръща в това, което трябва да бъде. Ако бях си вързал парче шарена коприна щеше ли да я наречеш „дамско бельо“? Лененият плат е подходящ материал за вратовръзка, нали така? Функцията определя думата. Не си ли съгласен? Ако отивам на работа яхнал крава, никой няма да каже, че яздя пържола. Или не си съгласен с аргументите ми?
— Боя се, че не разбирам напълно…
— Тогава как си позволяваш да съдиш?
Тълпата, която вече бе станала нетърпелива, зашумя одобрително.
— Господине — извика измъченият иконом. — Моля ви…
— В противен случай — доволно заяви Кордли. — Значи аз имам сако и вратовръзка, както и покана. Може би ще бъдеш така любезен да ни покажеш византийските миниатюри?
Икономът отвори широко вратата пред Панчо Виля и окъсаната му орда. Последният бастион на цивилизацията бе превзет за по-малко от час. Вълците виеха по бреговете на Темза. Босоногата армия на Морело завърза конете си из залите на Британския музей и над Европа се спусна непрогледен мрак.
Кордли и Мейвис разгледаха колекцията мълчаливо. Не размениха нито дума, докато не останаха съвсем сами, разхождайки се из парка „Реджънт“.
— Слушай, Мейвис — заговори Кордли.
— Не, ти слушай — каза тя. — Ти беше ужасен! Ти бе непоносим! Ти бе… Не мога да намеря толкова обидна дума, за да опиша държанието ти! Никога не съм и сънувала, че ти може да си от онези садистични копелета, които изпитват удоволствие от унижението на други хора!
— Но, Мейвис, ти чу какво ми каза той, чу го как…
— Той беше един глупав, ограничен старец — каза Мейвис. — Аз мислех, че ти не си такъв.
— Но той каза…
— Това няма значение. Фактът е, че на теб ти хареса онова, което направи!
— Е, да, може би си права — призна Кордли. — Виж, мога да ти обясня.
— Не, на мен не можеш. Никога. Моля те, стой надалеч от мен, Хауърд. Завинаги.
Бъдещата майка на двете му деца започна да се отдалечава не само от него, но и от живота му. Кордли затича след нея.
— Мейвис!
— Ще повикам на помощ полицай, Хауърд! Остави ме на мира!
— Мейвис, аз те обичам!
Тя трябва да го беше чула, но продължи да върви. Беше едно сладко и красиво момиче и явно необратимо лукче.
Кордли никога не успя да обясни на Мейвис за Манджата и необходимостта да се изживее определено поведение, преди то да бъде осъдено. Моментите на мистично просветление едва ли биха могли да бъдат обяснени. Но той успя да я убеди, че е преживял някакъв момент на кратка лудост, който просто не е могъл да предвиди и който с нейна помощ никога вече няма да се повтори.
Сега те са женени, имат дъщеря и син, живеят в къща на няколко нива в Плейнфилд, Ню Джърси, и са доста доволни. Кордли явно е унижаван от хората на Фулър Бръш, кредиторите, управителите на заведения и други важни фигури. Но има разлика.
Кордли не пропуска да прекарва редовни самостоятелни отпуски. Миналата година направо си създаде име в Хонолулу. А тази година отива в Буенос Айрес.