Пристъп
- Автор: Кук Робин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пристъп». Краткое содержание книги:
Вратата на душ кабината се отвори и оттам се появи Стефани. С бързи движения започна да суши косата си, без да обръща ни най-малко внимание на голотата си. За миг се наведе напред, като остави косата си да падне свободно надолу и трескаво я затърка с хавлията. После отново се изправи и я отмета назад като красиво животно, което разтърсва гривата си. Когато се изви, за да си избърше гърба и съблазнително раздвижи устни, случайно улови погледа на Даниел в огледалото. Спря се.
— Хей! — извика му тя. — Какво си ме зяпнал? Нали се бръснеше?
Внезапно осъзнала голотата си, тя се покри с кърпата и сега изглеждаше така, сякаш бе облечена в минирокля без презрамки.
Отначало Даниел се смути, че го хванаха в позата на воайор, но бързо се съвзе. Остави бръснача и отиде до нея. Улови я за раменете и се взря в очите й, които непрекъснато сменяха цвета си.
— Не можах да се сдържа и да не отбележа колко секси и привлекателна изглеждаш.
Стефани наклони глава, за да го огледа от друг ъгъл и попита:
— Как си?
— Добре съм — засмя се той.
— Да не би да си се промъкнат в дневната и да си пресушил бутилката шампанско?
— Говоря сериозно.
— Не съм чувала подобно нещо от месеци.
— Ако ти кажа, че бях изключително зает, пак няма да изразя цялата истина. Когато реших да създам компанията, нямах представа, че набирането на средства ще отнеме сто и десет процента от усилията ми. А на всичко отгоре и тази политическа заплаха, застрашаваща цялата операция.
— Прав си — съгласи се Стефани. — Наистина те разбирам и не го приемам лично.
— Наистина ли не съм ти го казвал от месеци?
— Повярвай ми — отвърна тя и поклати глава.
— Извинявай — каза Даниел. — И за да изразя дълбокото си съжаление, излизам с предложение, което ще промени плановете ни за вечерта. Нека изместим напред правенето на любов, а вечерята да почака. Какво ще кажеш?
Наведе се, за да я целуне, но тя го бутна по насапунисания нос с връхчето на показалеца си. Направи физиономия, сякаш докосваше нещо изключително неприятно и засили впечатлението, като след това избърса пръста си в рамото му.
— Първоначалните правила няма да се променят в ущърб на вкусната вечеря — забеляза тя. — Отне ми доста усилия да направя резервацията, така че плановете за вечерта са вече гласувани и приети. Хайде, свършвай с бръсненето!
Тя енергично го побутна към мивката и се отмести до съседния умивалник, за да си изсуши косата.
— Шегата настрана — надвика шума от сешоара Даниел, — изглеждаш фантастично. Понякога се чудя какво намираш в старец като мен.
Той си наплиска лицето с одеколон.
— Петдесет и две години не са кой знае какво — извика му в отговор Стефани. — Особено за жизнен мъж като теб. Всъщност, и ти си доста секси.
Даниел се огледа в огледалото. Помисли си, че не изглежда много зле, макар да не се заблуждаваше относно сексуалната си външност. Още преди години се бе примирил с факта, че вече се намира във втората половина на жизнения си път и че не е детето чудо, за което го смятаха в училище. Стефани просто се опитваше да бъде мила с него. Лицето му винаги е било слабо и поне с него нямаше проблем — не се забелязваше нито двойна гуша, нито бръчки, само лек „пачи крак“ в края на очите, когато се усмихнеше. Бе запазил физическата си активност, но не и през последните няколко месеца, когато бе зает с набиране на средствата. Като член на факултет в Харвард той ползваше всички спортни съоръжения безплатно, редовно посещаваше залата за скуош и хандбалното игрище, както и гребната база на река Чарлс. Като че ли единственият му проблем беше постепенното увеличаване на челото му нагоре и встрани и оредяването на буйната му грива, както и тънките сребърни нишки, които се бяха появили по слепоочията в иначе кестенявата му коса, но нищо не можеше да направи.
Когато се натъкмиха облякоха палтата си и след като портиерът ги упъти към ресторанта, излязоха от хотела. Тръгнаха по главната улица ръка в ръка, пресякоха няколко странични улици, преминаха покрай множество картинни галерии, книжарници и антикварни магазинчета. Нощта беше хладна, небето бе обсипано с ярки звезди, които блестяха над главите им въпреки градското осветление.