Домина (Тайните на древния Рим)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домина (Тайните на древния Рим)». Краткое содержание книги:
Пищност и разруха, предателства и нечовешка жестокост бележат властването на Тиберий и Калигула. В тези времена Агрипина трябва да се бори за себе си и за своя син като гладиатор на арена — осъдена да се сражава сама, да победи или да загине. Смела и прозорлива, тя оцелява сред интриги и заговори, успява да надживее и страшното време, когато начело на Римската империя застава безумният й брат Калигула. Агрипина има една страст и една слабост — обичта към единствения й син Нерон. За да стане Нерон император, тя е готова на всичко, дори да върви през трупове.
Сбъдването на тази мечта за нея е началото на края — Агрипина отново е на арената и трябва да убие или да загине.
— Щом не искат да ядат — изкрещя тя, — нека поне пият!
Шпионите на Нерон измежду прислугата се зарадваха на това избухване. Носеха се слухове и за по-странни събития — че видели непознато черно куче да тича из градините на вилата, че змия паднала от покрива и петел изкукуригал посред нощ.
Опитвах се да развличам Агрипина. Веднъж поканих един пътуващ лекар — от онези, които са по-забавни и от смешници. Той твърдеше, че е грък, следващ ученията на Катон. Заведох го в триклиния, където Агрипина и Ацерония похапваха печено месо и го поливаха обилно с вино.
— Разкажи на домина — предложих му аз — за своята теория.
Казвам ви, този шарлатанин наистина ни подейства ободряващо. Наричаше се Есхипол, твърдеше, че е учил в Атина, и че бил верен последовател на онзи стар мърморко Катон. Знаех какво ще последва. Мошеникът театрално посочи блюдата по масите.
— Не яжте тези боклуци — назидателно каза той. Пийте вино от хвойна и дръжте под ръка нар, за да се предпазите от болки в корема и глисти.
Изражението на Агрипина си заслужаваше да се види. Беше зяпнала от изненада.
— Зеле! — обяви гръмогласно мъжът. — Яж зеле, домина. То разхлабва червата и подпомага уринирането. Внимателно измито и счукано, зелето лекува язви и открити рани, разнася отоците. Запържено в гореща мазнина и прието на гладен стомах, зелето лекува безсънието. Зелевият сок пък помага при глухота, а намазан върху слабините, засилва удоволствието от любовта.
Агрипина отметна глава и избухна в смях. Беше прекрасно да я гледаш и слушаш — непресторен смях, който започна от стомаха, прокънтя в гърдите и гърлото й и върна живота в очите и на лицето й. Ацерония се присъедини към нея. Смееха се така заразително, че аз се отпуснах на ръба на лежанката и също се затресох от смях. Хвърлих една кесия на Есхипол и казах на глупака, че може да преспи в една от конюшните.
— Видя ли, казах ти — мрачно поде той, докато го бутах към вратата. — Дори споменаването на зелето предизвиква смях и разсейва унинието.
Това дойде в повече на Агрипина. Тя така се разсмя, че се свлече на пода. Отървах се от Есхипол и се върнах в триклиния. Изражението на домина ме изпълни със задоволство. Черният въглен около очите й се стичаше заедно със сълзите по бузите й. Тя стана, изми лицето си с лотосова вода и внимателно го избърса. Опита се да ми поблагодари, погледна ме и отново избухна в смях. Мина цял час преди да се успокои. Нашият пътуващ лекар беше освободил напрежението, което разкъсваше душата й. Най-накрая тя се съвзе и избърса очите си с кърпа.
— Толкова за предзнаменованията и поличбите! Агрипина се сепна и лицето й стана сериозно. Попитах я дали да повикам отново зелевия лечител.
— Не, не — тя вдигна ръка. — Достатъчно, Парменон. Смехът ми помогна, благодаря ти.
Накара Ацерония да налее три чаши с фалернско вино, примесено с белтък от гълъбово яйце за пречистване, вдигна скъпия бокал и с поглед ми каза „наздраве“. После отпи, загледана в пода. Маслените лампи запращяха и угаснаха. Понечих да извикам някой роб, но Агрипина почука по кедровата маса.
— Обичам мрака — прошепна тя. Повдигна глава и се взря в мен. — „Всичко, създадено от мен и Агрипина изрецитира тя, — може да бъде само ненавистно и злощастно за обществото.“
— Не е вярно — отвърнах бързо. — Беше грозно от страна на съпруга ти да каже подобно нещо.
— Първият ми съпруг — нацупи се Агрипина. — Домиций Ахенобарб. Беше роден пияница и такъв си умря. „Какъв плебейски край за един благороден род“. Това бяха думите му, когато се роди Нерон.
— Може би е чул за поличбите — намеси се Ацерония.
— Раждането беше много трудно — Агрипина въртеше чашата между ръцете си. — Седалищно. Чаках дни наред бебето да излезе и накрая се роди в навечерието на Сатурналиите с краката напред. Акушерките цял ден мърмореха и сплетничеха. — Тя въздъхна. — Един египетски гадател ми каза, че Нерон ще стане император и ще убие майка си — тя се усмихна през сълзи. Знаеш ли какво му отвърнах, Парменон? Нека ме убие, стига да царува! — Тя се засмя тихо. — Да, вярно е, в жилите на сина ми тече лоша кръв. Ахенобарб означава меднобрад — подхожда на Нерон. Как беше поговорката? „Брада от мед, лице от желязо, сърце от олово“ — тя отпи от виното.