Люти чушки (Народни епиграми)
- Автор: Ралин Радой
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Люти чушки (Народни епиграми)». Краткое содержание книги:
Така книгата „Люти чушки“ разстрои нормалния живот на една порочна система, която ръководеше културата в страната ни и със своите безпрецедентни действия се оказа в глупавото положение да направи невероятна реклама на една книга, която искаше да унищожи, и чиито автори съвсем не са имали претенциите да извършат диверсия.
Второто издание на „Люти чушки“ е във вашите ръце. Пазете го! То заслужава да намери почетно място във вашата библиотека, защото има особено значение като един от първите предвестници на политическата ни и културна пролет.
Борис Ташев
Мъртвите — бог да прости!
Живите кой да свести?
Горе момичка,
долу вдовичка.
Твой съм! Само твой!
Точи вино и ме пой!
Битата крава
мляко не дава.
Аз ваша, тя ваша,
кой ще вари каша?…
Кой постъпва честно,
не живее лесно.
Кой излезе прав,
не излиза здрав.
Болна Божка
за кокошка.
Господ види
кой отде иде.
Заран набожен,
вечер разложен…
Да би се яло,
не би висяло.
Сит търбух
за наука глух.
Наметнал пушка
на гола гушка.
Безплатен оцет
по-сладък от мед.
Човек предполага,
Господ разполага.
Хитрата сврака
със двата крака.
Ако би я срам,
не би ошла там.
С дъртия котак седиш,
а от мишки се боиш.
Променил се Алия,
погледнал се, пак в тия.
На бостана спала,
краставици яла.
В краката лъснат,
в главата блъснат.
Братски се делили,
братски се избили.
Без брашно —
страшно.
Запали и на дявола свещ,
да не дойде каквото не щеш.
Бог е бог
и пак има слог.
Човек беше,
кога спеше.
Канят ли те, еж.
Гонят ли те, беж!
Ако нямаш мозък в младица,
не го търси в бяла брадица.
Ръцете му слаби,
ала знай да граби.
Добре ми е, на добре отивам,
често на сметта поспивам.
С очите гълчи.
С езика мълчи.
Де хрупка конче зобчица,
там си и вири главица.
Ако коня ти е слаб,
не прескачай с него трап.
Мокри й полите,
че й меки очите.
Не му ща добрините,
щом ще му тегля злините.
Има ли кому да се покланяш,
има и кому да се осланяш.
Вижте сега:
— Имам рога!
На чуждите за доброто
строшиха ми реброто.
Миналото се не връща:
само се преглъща…
Бабини хвалби
бърдо ги хаби.
Кой душа не продава,
той имотен не става.
Мъчно се дялат гредите,
лесно се галят момите.
От люлката до гроба
бял свят не види роба.
Извади сабя ръждива,
изплаши баба страшлива
Ако е празна оката,
не е далече реката.
Изтъка си платното
и ритна кросното.
Лице на икона,
сърце на кокона.
Който пита,
той не скита.
Затова си крив,
защото си жив.