Мисията на шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисията на шута». Краткое содержание книги:
Това, че познавах тактиката му, не ме защити от нея.
— Знаеш, че не мога. Знаеш и всичките причини, заради които не мога.
Той поклати глава.
— Едва ли. Защо трябва на принц Предан да му се откаже рожденото право на Пророк? — И добави по-тихо: — Или на Копривка?
— Рожденото право? — повторих с горчив смях. — Това е по-скоро фамилна болест, Сенч. Глад е, и когато те научат как да го утоляваш, се превръща в пристрастяване. Пристрастяване, което може да стане толкова силно, че накрая да те отпрати по пътищата, водещи отвъд Планинското кралство. Видя какво стана с Искрен. Умението го погълна. Той го насочи към личните си цели. Сътвори своя дракон и се вля в него. Спаси Шестте херцогства. Но дори да ги нямаше Алените кораби, с които да се срази, Искрен рано или късно щеше да отиде на Планините. Онова място го зовеше. Това е предопределеният край за всеки Умел.
— Разбирам страховете ти — призна той. — Но мисля, че грешиш. Вярвам, че Гален съзнателно ти е втълпил този страх. Ограничи онова, което трябваше да научиш, и ти внуши страх. Но аз изчетох свитъците върху Умението. Не съм дешифрирал всичко, което казват, но знам, че то е много повече от простата способност да общуваш от разстояние. С Умението човек може да удължи живота и здравето си. То може да разшири силата на говорещия да убеждава. Твоето обучение… не знам докъде е стигнало, но съм готов да се обзаложа, че Гален те е научил на толкова малко, колкото е могъл. — Долових възбудата му, усилваше се в гласа му, все едно говореше за скрито съкровище. — Толкова много има в Умението, толкова много! Някои ръкописи намекват, че Умението може да се използва като целебен инструмент, не само за да откриеш какво е увреждането в един ранен воин, но да ускори изцеряването на тези увреждания. Един силен владелец на Умението може да вижда през очите на друг, да чува онова, което друг чува и усеща. И…
— Сенч. — Сдържано спокойният ми глас го прекъсна. За миг изпитах възмущение, когато призна, че е прочел ръкописите. Помислих си, че няма право, а след това осъзнах, че ако кралицата му ги е дала да ги прочете, е имал толкова право, колкото всеки друг. Та кой друг би трябвало да ги прочете? Вече нямаше нито един магистър на Умението. Тази линия на дарба беше замряла. Не — аз я бях прекъснал. Убил ги бях, един по един, последните обучени да прилагат Умението, последната котерия, създадена в Бъкип. Бяха проявили вероломство към своя крал, затова ги бях унищожил, а с тях — и магията. Рационалната страна в мен знаеше, че е магия, която е по-добре да си остане мъртва. — Не съм магистър на Умението, Сенч. Не само познанията ми за Умението са непълни, но и талантът ми беше колеблив. Ако си чел ръкописите, сигурен съм, че си открил сам, или си чул от Кетрикен, че употребата на елфова кора е най-лошото, което може да прави един Умел. Тя потиска или убива таланта. Опитвал съм да се въздържам от нея: не ми харесва онова, което ми причинява. Но дори размътването на ума, което носи, е по-добро от глада на Умението. Понякога упорито прибягвах до елфовата кора, дни наред, когато копнежът ставаше неустоим. — Извърнах поглед от угриженото му лице. — Какъвто и талант да съм притежавал, вероятно е потъпкан до невъзвратимост.
Той отбеляза, с тих и спокоен глас:
— Според мен това, че си продължил да изпитваш копнежа, сочи тъкмо обратното, Фиц. Съжалявам, че си страдал: наистина нямахме никаква представа. Бях приел, че гладът за Умение е като подтика към пиене или пушене и че след период на принудително въздържане копнежът ще намалее.
— Не. Не намалява. Понякога лежи приспан. Минават месеци, дори години. После, без никаква причина, която да мога да откроя, отново се пробужда и оживява. — Стиснах за миг очи. Говоренето за това, мисленето за това бе като бодеж в гнойна рана. — Сенч. Разбирам, че точно за това си бил целия този път да ме намериш. И чу отказа ми. Сега можем ли да си говорим за други неща? Този разговор ме… наранява.
Той помълча малко. После каза с фалшива сърдечност, но рязко:
— Можем, разбира се. Казах на Кетрикен, че се съмнявам да приемеш нашия план. — Въздъхна. — Просто ще трябва да направя всичко, което е по силите ми, с онова, което успях да измъкна от ръкописите. Тъй. Казах каквото имах да кажа. Какво друго искаш да чуеш?
— Не искаш да кажеш, че ще се опиташ да учиш Предан на Умението по онова, което си прочел в някакви стари ръкописи, нали? — Изведнъж се бях озовал на ръба на гнева.
— Не ми оставяш друг избор — подчерта той.
— Схващаш ли опасността, на която може да го изложиш? Умението те увлича, Сенч. Притегля ума и сърцето ти като магнит. Той ще поиска да се слее с него. Ако се поддаде на това привличане дори само за миг, докато се учи, с него ще е свършено. И няма да съществува нито един Умел, който да тръгне след него, да му върне целостта и да го измъкне от течението.