Кранфорд

Почитаемата мисис Джеймисън току-що си отиде и в процеса на нашия разговор тя ми предаде вестта, че е била посетена от лорд Молевърър, отколешен приятел на достопочтения й съпруг. Не ще ви бъде лесно да си представите какво е довело негова светлост в пределите на нашето малко градче. Целта била да се срещне с капитан Браун, с когото, както е видно, негова светлост се е познавал по време на „войните, увенчали ни със слава“, и който е имал привилегията да отклони смъртоносния удар, надвиснал над главата ма негова светлост, когато го грозяла голяма опасност, недалеч от нос Добра Надежда, неправилно назован така. Известна ви е липсата, на каквато и да е проява на невинно любопитство у нашата приятелка, почитаемата мисис Джеймисън, и следователно вие не бихте се учудили много, ако ви кажа, че тя съвсем не беше в състояние да ми разкрие точно естеството на въпросната опасност. Признавам, изпитвах силно желание да установя по какъв именно начин капитан Браун би могъл да приеме един толкова висок гост с оскъдните средства на своето домакинство; разбрах, че негова светлост се бил оттеглил в хотел „Ейнджъл“ да си почива и, нека се надяваме, да се ободри чрез сън, обаче той бил на трапезата на Браунови и двата дни, през които е почел Кранфорд с височайшето си присъствие. Мисис Джонсън, съпругата на любезния ни месар, ме уведоми, че мис Джеси е закупила едно агнешко бутче, но освен за тези не чух за никакви други приготовления, с които да удостоят с подходящ прием един толкова виден гост. Те може би са му предложили „пиршество на разума и излияния на душата“13; ние, които сме запознати с жалката липса на усет у капитан Браун към чистите извори на неосквернения английски език, можем само да го поздравим за това, че е имал възможност да усъвършенства естетичния си вкус, като води разговори с един изтънчен, изискан член на британската аристокрация. Но дали съществува човек напълно освободен от земни слабости?