Героични години
- Автор: Кронин Арчибалд Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Героични години». Краткое содержание книги:
Силните и колоритни образи в романа, динамиката на действието, необичайните и на места дори страховити събития, драматичните ситуации, в които д-р Стърлинг спасява безнадеждно болни и голямата човечност, с която Арчибалд Кронин описва всичко това — ето качествата на този увлекателен роман, който сигурно и у нас ще придобие популярността на „Цитаделата“.
— Не може така! Ако не се преоблечете, ще ви пипне някоя пневмония! Джейн, тичай горе и донеси от моите дрехи за преобличане.
Чувството, което Дънкан изпита от топлите, сухи дрехи, беше неизразимо. Като се преоблече и изми лицето и ръцете си с топла вода, той се почувствува съвършено друг човек. Само че беше прегладнял. Старият лекар остро изгледа госта си.
— Обзалагам се, че вечерята е готова! И, за наказание за всичката ви дързост и мръщене, ще вечеряте с нас.
Отначало, като седна на трапезата с д-р Мърдок и дъщеря му, Дънкан се държеше стеснително и неловко. Но когато бе поднесено яденето, той забрави всичко, нахвърли му се и яде както не бе ял никога досега. Най-напред бе поднесен шотландски бульон, после крехко и сочно овнешко бутче, с печени картофи и репички от градината на доктора. Накрая — торта с френско грозде, поднесена със замръзнал крем, който се лепеше за лъжицата.
Странно състрадание замъгли погледа на доктора, докато наблюдаваше скритом госта си. Той погледна многозначително, въпросително дъщеря си и каза:
— Още малко крем, мистър… да ме знае Господ, ако чух името ви!
— Стърлинг — промълви Дънкан. — Дънкан Стърлинг.
— Дънкан Стърлинг — повтори докторът. — Слава Богу, чисто шотландско име, при все че вие сте противен млад дявол! Хайде, нищо не може да промени сърцето на човека така, както добрата храна!
Най-после Дънкан въздъхна доволно. После погледна бързо и засрамено домакина и каза:
— Страхувам се, че наистина бях рязък.
Мърдок цъкна с език.
— Изпълнихте само единственото ми предписание: „Нахрани простиналия и дръж гладен тоя, който има стомашни болки“.
Джейн едва не се изсмя при тия думи, произнесени от стареца с наклонена встрани глава.
— Извинявай, татко — каза смирено тя, — но, като спомена за предписания, трябва да ти кажа, че мистър Стърлинг отива в Сент Андрюс да следва медицина.
— Какво? — каза д-р Мърдок. И пак погледна изпитателно госта си. После добави: — Така ли?
Дънкан издържа погледа му, без да трепне.
— Сакат не сакат, ще се опитам.
— Имате надлежно образование и така нататък?
— Напълно.
— И… хм… ще плащате ли таксите?
— Учудвате ме, д-р Мърдок — усмихна се Дънкан. — Надявате ли се, че мога да получа безплатно образование в един шотландски университет?
— Не — усмихна се също така любезно д-р Мърдок. — Не, не се надявам, разбира се — „Господи, помисли той, това гордо, полугладно плашило ми напомня нещо отдавнашно — напомня ми момъка Ангъс Мърдок“ — и продължи гласно: — Джейн и аз отиваме понякога в Сент Андрюс за лекарства и книги — той посочи многобройните лавици в стаята. — Ще ви потърсим, когато дойдем там. Къде ще бъдете?
— Не… не зная — поколеба се Дънкан. — Не съм решил още. Ще помоля декана да ми препоръча квартира.
— Значи, познавате д-р Инглис? — продължи д-р Мърдок. — Чудесно! Аз го познавам много добре. Където и да се настаните, сигурно ще ви открием.
Дънкан видя, че прозорливият стар доктор открива кой е и какъв е. Но Мърдок неочаквано промени разговора.
— Като говорим за книги — каза той, — ако сте учен човек, позволете да ви покажа нещо, с което никой бедняк не ще се посрами.
Докато Джейн отиде към кухнята, баща й стана и обикаляйки лавиците, занимава цял час Дънкан с любимите си книги.
Най-после той сложи ръка на рамото на Дънкан.
— Ще нощувате тук. Джейн ви е приготвила вече стаята. А Хемиш ще ви заведе утре с колата до Сент Андрюс.
Той прекъсна несръчните благодарности на Дънкан, като му стисна ръката:
— Не говорете! Вие сте добре дошъл гост! А сега ви пожелавам лека нощ. Късно е вече. Освен това, обзалагам се на лира срещу половин шилинг, че тази нощ ще ме викат пак. У Дейвисънови очакват дете. Помогнал съм при раждането на пет деца там, няма да липсвам и при шестото.
След излизането на стария лекар Дънкан неуверено постоя със стиснато гърло. После отиде в кухнята, където Джейн довършваше окончателното разтребване. Тя го погледна и му се усмихна.
— Дрехите ви са сухи вече. Ще ги изгладя и приготвя за утре сутринта.
— Благодаря. Вие сте… ужасно любезна, мис Мърдок.
— О-о — смъмри го тя на местното наречие, — няма защо да ме наричате мис Мърдок! Аз съм си просто Джейн. Но, да не забравя! От джоба на палтото ви падна ей това стръкче. Прибрах ви го, като помислих, че може да ви е дадено, за да ви носи щастие.
— Така е — отвърна сърдечно той, като взе стръкчето от нея. — За нищо на света не бих искал да го изгубя.
— Спомен ли е?
— Да. От най-доброто и най-мило момиче, което съм виждал.
— Много ли… ви обича то?