Сойка-присмехулка

Майка ми притиска здраво сватбената снимка към гърдите си, а после я слага, заедно с книгата за растенията, върху отпуснатия ни от правителството скрин с чекмеджета. Закачвам якето на баща ми върху облегалката на един стол. За миг се чувствам почти като вкъщи. Така че сигурно пътуването до Окръг 12 не е било съвсем напразно.

Тръгваме надолу към трапезарията за 18.30 — Вечеря, когато комуникационната гривна на Гейл започва да писука. Прилича на огромен часовник, но приема текстови съобщения. Да ти предоставят комуникационна гривна, е специална привилегия, запазена за онези, които са важни за каузата — позиция, което Гейл постигна, като спаси жителите на Окръг 12.

— Викат и двама ни в Командването — казва той.

Вървя няколко крачки след Гейл и се мъча да се овладея, преди да бъда принудена да участвам в това, което със сигурност ще бъде поредният тежък разговор по въпроса за Сойката-присмехулка. Забавям се на вратата на Командването — високотехнологичната стая, служеща за съвещания и военни съвети, обзаведена с компютърни говорещи стени, електронни карти, показващи придвижването на войските в различните окръзи, и огромна правоъгълна маса с контролни табла, които не трябва да докосвам. Но никой не ме забелязва, защото всички са се събрали пред телевизионния екран в другия край на стаята, който излъчва програма от Капитола двайсет и четири часа в денонощието. Точно си мисля, че може би ще успея да се измъкна, когато Плутарх, чието едро тяло е препречило телевизора, ме забелязва и настойчиво ми маха да отида при тях. Неохотно пристъпвам напред и се опитвам да си представя какво толкова интересно може да има за мен. Винаги е едно и също. Военни кадри. Пропаганда. Повторения на кадрите с бомбардировките на Окръг 12. Многозначително изявление на президента Сноу. Затова е почти забавно да видя Цезар Фликърман, неизменният водещ на Игрите на глада, с гримираното му лице и искрящия костюм, готвещ се да проведе интервю. Докато камерата се отдръпва назад и виждам, че гостът му е Пийта.