Пиратът (С черен лъв на мачтата)

За разлика от него Кремен бе извървял по съвсем различен начин тридесетината години на живота си. Останал без майка сравнително рано, той се бе изгубил внезапно от Виза… за да се озове в ханството Кипчак34 и да се постави под началството на Светослав още тогава, когато бе заложник в Златната орда. Все с него се бе върнал в Царевград Търнов, участвувал бе в свалянето на татарите и за малко не бе заплатил с живота си за това. И тъй като от приближените на новия цар малцина разбираха от море и корабоплаване, Светослав Тертер му повери отначало една бойна галера, а наскоро след това и всичките корабни войски на царството. Тогава пък народът, възбуден от подвизите му („пиратски“ — според Трошан) при охраняване на морската граница на царството, го превърна в свой идол и обвея името му с какви ли не бивалици и небивалици — истинска жива легенда. Докато никой не искаше да знае за него, кефалията с произход от времето на Свети княз Борис…

Това щеше да види окото на Трошан, но той съобразително предпочиташе да го държи затворено…

— Не го мразя — каза на дъщеря си. — Но и не го смятам равен на себе си, макар той по длъжност да е дори по-високо от мене.

— Но ще се радваш, ако случаят ти предложи възможност да приложиш тази заповед на царя, нали?

— Не го крия. Ще се радвам, ала не за себе си, а за царството. Защото България се излага, когато люде от калта биват въздигнати до върховете на властта.

Не се знае докъде биха стигнали с тази безизходна препирня, ако в този момент не се бе появил Добрен, най-верният от слугите на кефалията. Като се кланяше доземи и нареждаше извинение подир извинение като зърна на броеница, той най-сетне обясни защо е сметнал за необходимо да обезпокои господаря си, и то в покоите на дъщеря му. И когато го каза, Трошан отначало не повярва на ушите си: този безумец Кремен се бе върнал с „Отмъстителят“, но водел със себе си и една генуезка галера, сега разтоварвали товара й в хранилището на корабните войски.