Ускорение
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоянка Илчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ускорение». Краткое содержание книги:
— Имаме и възрастна жена, която се занимава с благотворителност.
Лани пъхна трети пълнител в пистолета и заяви:
— Много възрастни жени се занимават с благотворителност. Тяхното поколение е възпитано в любов към ближния.
— Значи няма нищо да направиш?
— Какво искаш да направя?
Били не знаеше какво да предложи и само отбеляза:
— Мисля, че трябва да се направи нещо.
— Работата на полицията е да действа в отговор на престъпленията, а не превантивно.
— Значи, той трябва първо да убие някого.
— Никого няма да убие.
— Казва, че ще убие — настоя Били.
— Това е номер. Стийв Зилис най-сетне е надраснал шегите с пръскалки и пластмасови фъшкии.
— Може би си прав — кимна Били.
— Прав съм, разбира се. — Лани посочи към останалите цветни фигури по купите слама. — Преди здрачът да ми развали мерника, искам да избия героите от „Шрек“.
— Филмите бяха хубави.
— Аз не съм филмов критик — отсече Лани нетърпеливо, — а човек, който иска да се позабавлява и да усъвършенства работните си умения.
— Добре, добре, тръгвам си. Ще се видим в петък за покер.
— Донеси нещо — подкани го Лани.
— Какво?
— Хосе ще донесе свинско с ориз. Лерой обеща 5 вида салца и чипс. Защо не направиш от онова тамале?
Били потръпна, докато го слушаше.
— Все едно сме стари моми, които планират шивашка седянка.
— Може да сме жалки, но поне сме още живи.
— Откъде си сигурен?
— Ако бях умрял и ме бяха пратили в ада, нямаше да ми позволят удоволствието да рисувам. А това тук няма начин да е раят.
Докато Били стигне до колата си на паркинга, Лани Олсен беше започнал стрелбата по Шрек, Фиона, Магарето и приятелите им.
Небето на изток беше с цвета на сапфир. На запад синьото избледняваше, а под него се показваше златистожълто с намек за теракотено червено отдолу.
Под удължаващите се сенки на настъпващия здрач Били застана до мощния си автомобил и за момент погледна Лани, който се упражняваше в стрелба, опитвайки се за хиляден път да убие неосъществената си мечта да стане художник-аниматор.
Глава 3
Дори и омагьосана принцеса, спяща от години в кулата на някой замък в очакване на принц, който да я събуди с целувка, не би изглеждала по-прекрасна от Барбара Мендел, която лежеше в „Шепнещите борове“.
Под милувката на осветлението русата й коса, разпиляна по възглавницата, блестеше като разтопено злато, излято от котела на леяр. Били Уайлс стоеше до леглото й и си мислеше, че дори и порцелановите кукли нямат такова бледо и съвършено лице като нейното. Кожата й изглеждаше полупрозрачна, сякаш светлината проникваше под повърхността и озаряваше лицето й отвътре.
Ала ако повдигнеше тънката завивка и чаршафа, щеше да види една унизителна гледка, нетипична за спящите принцеси. В корема й бе вкарана хирургически чревна сонда. Лекарят беше предписал бавно, непрекъснато хранене. Помпата на системата бръмчеше тихичко и вкарваше безкрайния обяд.
Беше в кома от почти четири години. Нейната кома не беше от най-дълбоките. Понякога тя се прозяваше, въздишаше, вдигаше ръка към лицето си, към шията си, към гърдите си. От време на време дори говореше, макар да казваше само по няколко загадъчни думи, адресирани не към някого от присъстващите, а към някакво призрачно творение на мозъка. Дори когато говореше или мърдаше ръката си, тя не възприемаше нищо от околния свят. Беше в безсъзнание и не реагираше на външни дразнители.
В момента лежеше неподвижно, челото й беше гладко като мляко във ведро, очите й не помръдваха под клепачите, устните й бяха леко отворени. Дори и призрак не би могъл да диша по-безшумно.
Били извади от джоба на якето си тефтерче, за което беше закачена малка химикалка. Сложи тефтерчето на нощното шкафче.
Стаята бе просто обзаведена — болнично легло, нощно шкафче, стол. Преди много време Били беше добавил висок стол за бар, за да вижда по-добре Барбара. Санаториумът „Шепнещите борове“ предлагаше добри грижи, но обстановката беше спартанска. Половината от пациентите се възстановяваха, другата половина просто ги държаха там „на склад“.
Седнал на високия стол до леглото, Били й разказа как е минал денят му. Първо й описа изгрева, а накрая — мишените с образи на анимационни герои на Лани. Макар че тя никога не реагираше на думите му, Били подозираше, че иззад непристъпната си крепост Барбара го чуваше. Той имаше нужда да вярва, че присъствието му, гласът му, любовта му й действаха успокояващо.