Дюн (Том трети)
- Автор: Херберт Фрэнк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дюн (Том трети)». Краткое содержание книги:
Докато наблюдаваше детето, у Лусила постепенно се оформяше нова преценка за действително сътвореното от Тирана Бог-Император. Лето II беше ползвал същия тип гола̀ през почти необозрими от гледна точка на човешкия живот времеви пространства — някъде около три хиляди и петстотин години. Бог-Император Лето II се бе оказал най-голямата и непреодолима мощ в човешката история, прегазила всичко — обществени системи, естествени и неестествени омрази, правителствени форми, ритуали (както табу, така и задължителни), религии със случаен и религии с дълбок корен. В своя ход смазващата тежест на Тирана не бе оставила нищо без отличителен белег, включително и Сестринството.
Той бе нарекъл своето преминаване „Златната Пътека“, а фигурата на гола̀та Дънкан Айдахо, застанал ей-там, на двора под нея, бе участвала в събитията с пълна сила и през цялото време. Лусила го знаеше от обстойно проучените отчети на Бене Гесерит — може би най-добрите в известната вселена. Дори днес на повечето от планетите на старата Империя новобрачните двойки плисваха малки количества вода на изток и на запад и изричаха на местния език: „Нека Твоята благодат за този дар се върне върху нас, о, Боже на Безкрайната мощ и Безкрайната милост.“
Някога Говорещите с риби и тяхното опитомено духовенство бяха получили задачата да наложат със сила нужната почит и уважение. Но нещата се разгърнаха по свой собствен начин, превръщайки се в широко разпространена принуда. Дори най-силно съмняващите се сред вярващите си казваха: „Е, това с нищо не може да навреди.“ Получи се феномен, който и най-вещите специалисти по религиозно инженерство от бене-гесеритската Мисионария Протектива съзерцаваха обезсърчени, но с възхищение и страхопочитание. Тиранът се бе извисил над най-доброто, сътворено от Бене Гесерит и цели хиляда и петстотин години след смъртта му Сестринството все още не можеше да намери сили, за да развърже възела на страховитото постижение…
— Кой отговаря за религиозната му подготовка — попита Лусила.
— Никой — отвърна Шуонгю. — Защо да се притесняваме? Ако съзнанието му се разбуди за всичко, струпано в неговата изначална памет, ще разполага със собствените си идеи. Ще помислим по въпроса само ако се наложи да го сторим.
Детето под тях беше към края на времето, определено му за тренировка. Без да погледне към наблюдателите си над парапета, то напусна оградения двор и влезе през една широка врата вляво. Патрин също си тръгна, без да обърне внимание на двете свети майки.
— Не се оставяй хората на Тег да те заблудят — каза Шуонгю — Имат очи и на тила си. Знаеш, че рождената му майка е била една от нас. Така че сега той обучава гола̀та на неща, за които никога не е съществувала по-добра почва.
Избухванията са също време, подложено на силен натиск. Наблюдаемите изменения в естеството на вселената до едно са експлозивни в известна степен и от определена гледна точка; в противен случай никога не бихте ги забелязали. Продължаващата промяна, ако бъде забавена достатъчно, преминава без да бъде отчетена от наблюдателите с прекалено кратък отрязък, определен от сборния показател време/внимание. И така, казвам ви, виждал съм промени, които вие никога не бихте открили.