Служители на Здрача
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Служители на Здрача». Краткое содержание книги:
Внезапно животът на Кристин се превръща в ад, а собственият й любим син става прицел на религиозните фанатици от сектата на Здрача. Те го жигосват като Антихрист, искат да го унищожат и… са навсякъде.
Кристин беше седяла на бюрото си повече от един час, когато установи, че Джоуи е изключително тих, откакто е влязла в кабинета си. Разбира се, той никога не е бил шумно дете. Често се забавляваше сам с часове без да вдига никакъв шум. Но след изнервящата среща със старицата този следобед, Кристин все още беше малко напрегната и дори тази съвършено обичайна тишина внезапно й се стори странна и застрашителна. Тя не беше точно уплашена. Само неспокойна. Ако нещо се случеше на Джоуи…
Кристин остави писалката, изключи тихо бръмчащата сметачна машина и се вслуша.
Нищо.
В паметта си като ехо тя можеше да чуе гласа на старицата: „Той трябва да умре, той трябва да умре…“
Кристин стана, напусна кабинета, прекоси бързо всекидневната и тръгна по коридора към стаята на момчето.
Вратата беше отворена, лампата запалена, а той беше там, в безопасност, играещ на пода с тяхното куче Бренди, един миловиден и безкрайно търпелив златист ретривър1.
— Хей, мамо, искаш ли да играеш с нас на „Звездни войни“? Аз съм Хан Соло, а Бренди е моя приятел, Чубака дъ Ууки. Ти можеш да бъдеш принцесата, ако искаш.
Бренди седеше в средата на пода между леглото и плъзгащите се врати на шкафа. На главата му беше килната бейзболна шапка, с надпис „Завръщането на джедаите“, а дългите му космати уши стърчаха встрани от нея. Джоуи беше препасал на кучето един патрондаш с пластмасови патрони плюс един кобур, с пластмасов бластер. Пъхтейки, с блеснали очи, Бренди понасяше с лекота всичко това. Той дори изглежда се усмихваше.
— Той играе ролята на великия Ууки — каза Кристин.
— Искаш ли да играеш?
— Съжалявам, момчето ми, но имам да върша ужасно много работа. Аз просто минах да видя, дали… дали си окей.
— Ами, случи се, че ние за малко щяхме да бъдем дезинтегрирани от един боен кораб на империята — каза Джоуи, — но сега сме окей.
Бренди изсумтя в знак на съгласие.
— Внимавай за Дарт Вейдър — предупреди тя с усмивка.
— О, да, разбира се, винаги. Ние ще бъдем свръхпредпазливи, защото знаем, че той е някъде в тази част на галактиката.
— Ще те видя след малко.
Кристин успя да направи само една крачка към вратата, преди Джоуи да я попита:
— Мамо? Страхуваш ли се, че лудата стара дама може да се появи отново?
Кристин се обърна към него.
— Не, не — отвърна тя, макар че точно това беше в ума й. — Невъзможно е тя да знае кои сме или къде живеем.
Очите на Джоуи блестяха с един по-ярък нюанс на синьото от обикновено. Те срещнаха непоколебимо нейните очи, а в тях се четеше безпокойство.
— Аз й казах моето име, мамо. Помниш ли? Тя ме попита и аз й го казах.
— Само твоето първо име.
— Така ли постъпих? — попита той и се намръщи.
— Ти каза само „Джоуи“.
— Да. Точно така.
— Не се безпокой, миличък. Ти никога няма да я видиш отново. Всичко е минало. Тя беше просто една тъжна старица, която…
— Ами нашият регистрационен номер?
— Какво за него?
— Ами, виждаш ли, ако тя е взела номера, може би има някакъв начин, по който да може да го използва. Да открие кои сме ние. Както понякога правят в детективските филми по телевизията.
Тази възможност смути Кристин, но тя каза:
— Съмнявам се в това. Мисля, че само полицаи могат да проследят един собственик на кола по регистрационния номер.
— Но просто, може би — каза с безпокойство момчето.
— Ние така бързо се изхвръкнахме от нея, че тя не е имала време да запомни номера. Освен това, тя беше истерична. Мисълта й не беше достатъчно бистра, за да изследва табелката с номера. Както вече ти казах, всичко е минало и свършено. Наистина. Окей?
Той се поколеба за момент, после каза:
— Окей. Но, мамо, аз мислех…
— Какво?
— Тази луда стара дама… би ли могла да бъде… вещица?
Кристин почти се засмя, но видя, че Джоуи говори сериозно. Тя потисна всяко доказателство за своята развеселеност и прие сериозно изражение, което пасваше на замисления поглед на лицето му.
— О, сигурна съм, че тя не беше вещица — каза Кристин.
— Нямам предвид като Баба Яга. Имам предвид истинска вещица. Една истинска вещица не се нуждае от нашия регистрационен номер. Нали разбираш? Тя не се нуждае от каквото и да е. Просто би ни подушила. В цялата вселена няма място, където да можеш да се скриеш, когато те преследва една вещица. Вещиците имат магически сили.
1
Порода ловджийски кучета. — Б.пр.