Прелестни създания

Разликите между тях обаче проличават ясно в позициите им в отбора на мажоретките. Савана е капитан на отбора и база — едно от момичетата, които подпират други две мажоретки в прочутата пирамида на „Дивите котки“. Емили е „птицата“ — момичето на върха на пирамидата, чиято задача е да бъде хвърлено почти два метра нагоре във въздуха, за да направи своите фигури от висшия пилотаж, които лесно могат да завършат със счупен врат. Емили рискува всичко, за да остане на върха на тази пирамида. На Савана не й се налага. Когато подхвърлят Емили нагоре, пирамидата си е добре и без нея. Ако Савана мръдне и един сантиметър встрани, цялата конструкция ще се разпадне.

Емили забеляза, че гледаме към тях, и се намръщи — очевидно беше по мой адрес. Момчетата се засмяха. Емъри Уоткинс ме тупна по гърба.

— Това си е знак, пич. Нали я знаеш Емили — колкото повече се цупи, толкова повече й пука.

Днес не исках да мисля за Емили. Откакто се бях видял с Линк в часа по история, една мисъл не ми излизаше от главата. Новото момиче. Някой различен, идващ от различно място. Може би тя ще се окаже човек с по-истински живот от нашия, по-истински от моя.

Може би дори е тази, за която си мечтаех. Знаех, че това е просто фантазия, но исках да вярвам в нея.

— Е, всички ли разбрахте за новото момиче? — Савана седна в скута на Ърл Пети. Ърл е капитанът на отбора ни и гадже на Савана, когато тя иска. В момента бяха заедно. Той галеше бронзовите й крака толкова високо, че останалите не знаехме накъде да гледаме.

— Шон тъкмо ни разправяше, че била секси. Ще я вземете ли за мажоретка? — попита Линк, докато отмъкваше няколко картофки от чинията ми.

— Едва ли. Трябва да видите само как е облечена. — Първи удар. — И колко е бледа. — Втори удар. Никога не можеш да бъдеш достатъчно слаба или с достатъчно тен според критериите на Савана.

Емили седна до Емъри и се наклони през масата малко повече, отколкото беше необходимо, но ефектът на уж небрежно разкриващия се бюст беше добре изигран.

— А каза ли ви коя е?

— Какво имаш предвид?

Последва пауза за по-драматичен ефект.

— Тя е племенница на стария Рейвънуд.

Нямаше нужда да прави тази пауза. Самото име беше достатъчно. Сякаш изсмука въздуха в цялото помещение. Няколко момчета започнаха да се смеят, защото мислеха, че се шегува, но аз знаех, че говори съвсем сериозно.

Трети удар. Момичето беше извън играта. Толкова далече, че веднага спрях да мисля за нея. Възможността за съществуването на моето момиче-мечта изчезна още преди да си представя първата ни среща. Бях осъден и следващите три години да се тормозя с разни мацки като Емили.

— Ама наистина ли? — обади се Линк.

— Абсолютно. Карлтън Ийтън го казал на майка ми вчера, когато ни донесе пощата.