Воалът на властта
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Воалът на властта». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
— Е, всички ли сме тук? — попита той малко по-неофициално, отколкото изискваше случаят.
— Трябва да дойде още един човек — каза Кайку. Едва бе довършила изречението си, когато пристигането на последния участник в съвещанието бе ознаменувано от раздвижване на нишките на Чаросплетието, въздухът се сгъсти и Кайлин ту Моритат се появи в отсрещния край на масата, точно срещу Мароко.
Тя беше като призрачна мъгла във въздуха — бялото петно на лицето й се извисяваше над черен силует, който изтъняваше на няколко сантиметра над пода. Хората на масата очакваха, че неясните й черти ще се избистрят и ще придобият плътност, ала те си останаха замъглени и потрепващи. Кайку долови уплахата на тези, които се взираха стреснато в новодошлата, и си позволи да се усмихне едва забележимо. Кайлин можеше да придобие облик, който по нищо да не се различава от реалното й тяло, ала обичаше театралните си трикове, а и така, реейки се като лешояд във въздуха, изглеждаше много по-зловещо. Предводителката на Аления орден обичаше да плаши хората.
Кайку я представи на тези, които още не я познаваха, добавяйки новата й титла — Нейно превъзходителство Кайлин ту Моритат от Аления орден. Тя вече бе официален водач на Ордена на Сестрите, а прие новия си сан, когато Сестрите обявиха публично съществуването си след коварния преврат на Чаросплетниците. Макар и Аленият орден никога да не бе имал йерархична структура, Кайлин от доста време бе неговият негласен предводител; новите обстоятелства обаче направиха наложително да прегърне официалния статут на водач, ако искаше Сестрите да бъдат възприемани на сериозно. Кайку не можеше да не се съгласи с логиката й, ала същевременно младата жена не бе в състояние да потисне подозрението си, че това, което изглеждаше съвсем спонтанно, всъщност бе внимателно подготвено отпреди и беше част от по-грандиозен план, за чието съществуване знаеше единствено Кайлин.
Мароко подмина набързо формалностите и учтивостите, съпътстващи представянето, и се спря директно на същината на въпроса.
— Прочетох докладите ви и научих за загубите ви — рече той. — В момента не искам да стоварвам вина или да въздавам заслуги… Това, което ме вълнува най-много, е какви, в името на Омеча, бяха онези същества в Джурака и как бихме могли да ги обезвредим?
Бе повече от ясно, че въпросът е адресиран към Сестрите. Кайку беше тази, която реши да отговори.
— Наричаме ги „фейа-кори“ — поясни тя. — Неслучайно наблегнах, че ние сме ги нарекли така, защото те не приличат на нито едно същество, за което сме чували — било то в легендите, било в спомените на хората.
— Знаели сте за тях преди да ни нападнат? — веднага скочи един от генералите. Младата жена добре си го спомняше — той използваше всяка възможност, за да хвърли обвинения по Аления орден. Дали не им вярваше, защото бяха Сестри или Различни, а може би и заради двете? За съжаление той не беше единственият.
— Не — отрече спокойно тя. — Сведенията достигнаха до нас по време на нападението. За съжаление или разузнавачите ни са били прекалено бавни, или Чаросплетниците са действали прекалено бързо, и не сме могли да ви предупредим. Какъвто и да е случаят, мисля, ще се съгласите, че смъртта на пет от нас е достатъчно доказателство, че сме били не по-малко изненадани от вас.
— Повече от достатъчно — съгласи се Мароко и изгледа строго генерала, който се бе обадил. — Никой от тук присъстващите не оспорва лоялността на Аления орден към общата ни кауза. — Той погледна отново към Кайку. — С какви сведения разполагате?
— За съжаление са доста оскъдни — призна младата жена. — Повечето се основават на предположения. Чаросплетниците и преди са призовавали демони, ала нито едно от използваните от тях създания не може да се сравнява с тези фейа-кори. Дори да вземем под внимание новите вещерски камъни, които са открили през последните години, никой от нас не си е представял, че способностите им са нараснали толкова много.
— Тогава как са успели да направят това? — попита друг генерал, привеждайки се напред към светлината на фенера. — И как можем да спрем тези същества?
— Ако трябва да съм честна, нямам отговор на тези въпроси — въздъхна тя. — Знаем само това, че идват от Аксками.
— От Аксками? — възкликна някой.
— Точно така. Тези демони не са дошли от недрата на някоя гора, от дълбините на вулкан или от някое пусто място, откъдето обикновено изпълзяват подобни твари. Тези са дошли от сърцето на престолния ни град.