Огнената наследница

Дориан щеше да го разбере, ако знаеше истината. Но не биваше да научава коя е Селена и какво всъщност замисля кралят. Рискът от катастрофа бе прекалено голям. А и тайните на Дориан бяха достатъчно смъртоносни.

– Чух слуховете, че заминаваш – каза уморено принцът. – Не знаех, че са верни.

Каол кимна, като се мъчеше да каже нещо – каквото и да е – на приятеля си.

Все още не бяха говорили за другото, случило се между тях – за остатъка от истината за случилото се онази нощ в тунелите. Че Дориан е магьосник. Каол не знаеше какво да мисли за това. Ако кралят решеше да го разпита... надяваше се, че ще издържи, ако се стигнеше дотам. Но кралят, знаеше той, имаше далеч по-черни методи за получаване на информация дори от мъченията. Затова не попита, не каза нищо. Нито той, нито Дориан.

Срещна погледа на престолонаследника. В него нямаше нищо добронамерено. И все пак Дориан каза:

– Опитвам се, Каол.

Опитваше се, понеже Каол не му каза нищо за плана да измъкне Селена от Адарлан. Така доверието между двамата бе изгубено, а самият Каол – посрамен, макар Дориан да нямаше как да знае това.

– Знам.

– И въпреки всичко случило се досега, почти сигурен съм, че не сме врагове. – Устата на Дориан се изкриви в опит за усмивка.

„Винаги ще си ми враг.“

Селена бе изкрещяла тези думи на Каол в нощта, в която Нехемия загина. Извика ги с десет години трупана омраза и дълбоко убеждение, десет години, през които бе пазела тайната за себе си. Толкова дълго, че се бе превърнала в друг човек. Понеже Селена всъщност бе Елин Ашривер Галантиус, наследница на трона и истинска кралица на Терасен.

Което я правеше негов смъртен враг. Правеше я враг на Дориан. Каол не знаеше какво може да направи по въпроса, какво означава това за него, за живота, който си бе представял, че ще води. Бъдещето, за което бе мечтал, си бе отишло безвъзвратно.

Видя мъртвешкия ù поглед в тунелите, гнева, изтощението и скръбта. Видя как се пречупи след смъртта на Нехемия и какво направи на Грейв в името на отмъщението. Не се съмняваше, че може да се пречупи отново.

В нея имаше толкова дълбок мрак, процеп, стигащ до сърцевината на душата ù.

Смъртта на Нехемия я бе разбила. Това, което той бе направил, участието му в нея, още повече. Знаеше го. Само се молеше, че ще успее да я събере отново. Понеже пречупен и непредвидим убиец бе едно нещо, но кралица...

– Изглеждаш, сякаш ще повърнеш – каза Дориан и постави ръце на масата. – Кажи ми какво не е наред.

Каол отново се бе загледал в нищото. За един удар на сърцето тежестта на всичко сторено го притисна толкова силно, че той отвори уста. Но звукът на мечове, ударени в щитове за поздрав, отекна в коридора и Едион Ашривер – страховитият генерал на краля на Адарлан в Севера и братовчед на Елин Галантиус – влезе в Голямата зала.