Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Сери се обърна към Аний и Гол. Дъщеря му изглеждаше разтревожена, а Гол беше пребледнял и изтощен. Къде биха могли да отидат? Имаше още няколко души, които им дължаха услуги, но наблизо нямаше нито едно скривалище. Нито един съюзник, на когото да се доверят или да рискуват живота му. „Освен един“. Сери се обърна отново към Уърм.
— Отведете ни там, откъдето дойдохме.
Мъжът каза нещо на младежите, които бяха спасили Сери и спътниците му. Уърм даде знак на Крадеца, че трябва да тръгне с тях, после се отдалечи, без дори да се сбогува. Сери реши, че обичаят на слигите е такъв и също се обърна.
Те напуснаха територията на слигите бавно, за което Сери беше много благодарен. След като страхът и облекчението се бяха разсеяли, мястото им бе заето от умората. Налегнаха го мрачни мисли. Гол също влачеше крака. Поне Аний можеше да разчита на енергията на младостта. Сери започна да разпознава стените, покрай които се движеха, и скоро след това водачите им слиги изчезнаха в тъмнината. Фенерът, който носеше Сери, пропука и угасна, защото маслото му беше свършило. Гол не възрази, когато Крадецът взе неговия фенер и ги поведе към входа към подземията на Гилдията.
Когато минаха през него и вратата се затвори зад гърбовете им, Сери усети как голяма част от напрежението и страха го напускат. Най-после бяха в безопасност. Той се обърна към Аний.
— Къде се намира стаята, в която се срещаш с Лилия?
Тя взе фенера и ги поведе по дългия, прав тунел. След като навлязоха в едно странично разклонение, те стигнаха до комплекс от стаи, свързани с криволичещи коридори. В съзнанието на Сери се появи неприятният спомен за тъмната килия, в която бе заключен от лорд Фергън, и той потрепери. Но тези стаи бяха различни — по-стари и като че ли нарочно разпръснати тъй хаотично. Аний ги въведе в една от тях, която бе почистена от прахта. В нея имаше няколко малки дървени сандъка вместо мебели и купчина износени възглавници за сядане. В единия край се виждаше тухлен комин. Тя остави фенера на земята и запали свещите, поставени в няколко ниши, издълбани в стената.
— Това е — каза тя. — Можех да донеса още мебели, но нямаше как да нося със себе си големи предмети и да не привлека нежелано внимание.
— Няма легла. — Гол седна с пъшкане на един от сандъците. Сери се усмихна на стария си приятел.
— Не се тревожи. Ще измислим нещо.
Но Гол продължаваше да гримасничи. Сери се намръщи, когато забеляза, че едрият мъж притиска длани към едната си страна под ризата. След това забеляза тъмното петно, което проблясваше на светлината.
— Гол…?
Едрият мъж затвори очи и се олюля.
— Гол! — възкликна Аний и се озова до него едновременно със Сери. Двамата го уловиха, преди да падне от сандъка. Аний придърпа възглавниците към него.
— Легни — нареди тя. — Нека да погледна.
Сери не можеше да каже нищо. Страхът бе смразил ума и гърлото му. Убийците сигурно бяха намушкали Гол по време на бягството. Или може би преди Сери да се събуди, и той бе видял как Гол отбива второто нападение с нож.
Аний избута мъжа от сандъка върху възглавниците, отмести ръката му настрани и надигна ризата, разкривайки малка рана на корема, от която бавно капеше кръв.
— През цялото време. — Сери поклати глава. — Защо не ми каза нищо?
— Не беше чак толкова зле. — Гол сви рамене и потрепна. — Започна да боли едва когато отидохме да говорим с Уърм.
— Обзалагам се, че сега те боли много — каза Аний. — Според теб колко е дълбока?
— Не много. Не знам. — Гол се закашля и лицето му се изкриви от болка.
— Може да е по-зле, отколкото изглежда. — Аний седна на петите си и погледна към Сери. — Ще доведа Лилия.
— Не… — възрази Гол.
— Когато напуснахме къщата на Кадия, оставаха само няколко часа до зазоряване — каза Сери. — Лилия може да е вече в Университета.
Аний кимна.
— Може. Има само един начин да разберем. — Тя го погледна и вдигна въпросително вежди.
— Отивай — каза й той.
Тя го хвана за ръката и я притисна към раната. Гол простена.
— Не спирай да я натискаш и…
— Знам какво да правя — отвърна Сери. — Ако не успееш да я доведеш, поне донеси нещо чисто за превръзка.
— Добре — отвърна тя и взе фенера.
После излезе от стаята и стъпките й утихнаха в мрака.
Глава 2
Срещи
Да взема ли кръвния пръстен на майка ми? — попита Лоркин, докато Денил влизаше през отворената врата на стаята си в Дома на Гилдията.