Юлиан [bg]

Наскоро изпратих да видят какво има от Авзоний в библиотеката. Робът се върна с количка, пълна с книги. Наистина човек трябва да изчете Авзоний, за да повярва, че може да се пише за всичко. Няма тема, която да е прекалено незначителна за поета; никое ласкателство не е прекалено за царедвореца. Написал е една сносна поема за реката Мозел, но мене реките много не ме интересуват. Останалите му неща навяват скука. Особено тези стихове, които е писал по поръчка на Валентиниан. Между темите, избрани от императора, са изворите на Дунав (Авзоний не ги е открил, но е направил сериозен опит да ги открие), Великден и четири оди — най-хубавото от всичко, писано от него, — посветени на четирите любими коня на императора. Поръчах да препишат една от конските оди и Хипия ми я чете, когато съм в мрачно настроение. Започва така: „О, черен като врана жребецо, щастливецо, който разкрачваш прекрасните бедра и галиш твърдите заоблени форми на божествения август…“ Едва ли някое стихотворение ми е харесвало толкова много. Изпращам ти един препис. Така или иначе, препоръчвам ти да се срещнеш с Авзоний колкото можеш по-скоро. И естествено да не забравиш да изразиш възхищение от творчеството му! Когато се бориш за една добра кауза, лицемерието се превръща в добродетел.

Не ходя по вечери и приеми. Кварталът, за който споменавах в писмото си, не е като елегантните улици в Сарди, а кварталът на проститутките, близо до агората3. Не ходя на гости, понеже ненавиждам приказливи жени, особено нашите атински дами, които се считат наследнички на Перикловия век. Разговорите им са безнадеждно предвзети и изкуствени. Гозбите, които поднасят, са невъзможни за ядене и не знам защо, но като че ли повечето атинянки са ниски и пълни, с тъмни закърнели мустачки — сигурно така Афродита си отмъщава на бъбривите жени. Живея съвсем тихо и спокойно вкъщи, като от време на време посещавам онзи квартал.